Бракониерството в реките

бракониерство

Проблемите

Един от основните проблеми при опазването на рибните ресурси в страната (и в частност Югозападния регион) е бракониерството. Според експертите това се дължи преди всичко на занижения контрол от страна на отговорните институции като Министерствата на земеделието, екоминистерството, съответните им агенции и по-специално Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултура (ИАРА). В Благоевградски район например има само двама риболовни надзиратели, които следят за това какво се случва на цялата територия. Дори и в националните паркове Рила и Пирин, въпреки парковата охрана, езерата са масово обезрибени.

В Законa за рибарството и аквакултурите съществуват разпоредби, които регламентират възможностите за сътрудничество с неправителствения сектор, което би увеличило капацитета на отговорните органи. В него са записани условията и начини за извършване на контрол от страна на рибараските сдружения. Проблемът обаче е, че самите държавни институции нямат желание да  работят с неправителствени организации като рибарски сдружения и клубове. Липсва и диалог между сдруженията и отговорните институции. Причината според експерти е, че сред представители на институциите съществуват съвсем неоснователни опасения, че подобни организации могат да им изземат функциите.

Друг голям проблем пред опазването на рибните ресурси се оказват частните ловни стопанства, защото често реки и други водни източници попадат в границите на тези стопанства. Огражденията освен че преграждат пътя на рибата, ограничават и достъпа на рибари с членски внос и такси за риболовни билети. Оказва се, че реката е затворена за тях и те нямат достъп до общите ресурси в реките.  Вътре в заградения участък рибата се лови по най-лесния начин, защото просто няма къде да избяга. Всичко това се случва въпреки че българското  законодателство не позволява на частни лица да стопанисват реките и по Закона за водите водните ресурси на територията на страната са изключителна държавна собственост.

Бракониерствто в реките се извършва по следните начини:
1.    Взривни материали
2.    Отровни и упойващи вещества
3.    Електрически ток и технически устройства
4.    Улов на риба с харпуни и др. средства за пробождане
5.    Мрежи, тип парашут, срекмета
6.    Тройни куки
7.    Огнестрелно оръжие

Общото при бракониерския риболов е, че унищожава рибата много бързо и ефективно в сравнение с допустимите средства за риболов- предимно с въдици. При много от методите на бракониерския риболов (особено с електрически ток и чрез отравяне) освен рибата, се унищожават и други водни организми и хранителната база на рибата.  За тези нарушения Законът за рибарството и аквакултурите предвижда наказания, но те често се пренебрегват. С последните изменения в закона глобите са вдигнати от 1500 до 3000 лв. Според запознати, обаче, наказателното постановление не се изпълнява в повечето случаи, защото законът позволява то да отпадне в съда след подаване на жалба.  Това се случва на практика в 90% от случаите – жалбите успяват и наказанието и глобата отпадат. Друга сериозна пречка е и това, че много бракониери са с протекции във властта, което може да създаде проблеми на съвестните служители (такива случаи в последно време се наблюдават често).

Какви риби се ловят?

Цел на бракониерите са почти всичко видове риби – преди всичко пъстървата, но и клен, мряна, шаран, каракуда, распер, сом и т.н.

Решенията

Няколко са решенията, които предлагат от неправителствения сектор. Сред тях е делегирането на права на рибарските сдружения и клубове от страна на държавните инситуции в лицето на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултура. Така НПО-тата  ще имат право да излъчват сътрудници, които да подпомагат отговорните институции. Досега това не се е случвало, въпреки че в самия закон това е предвидено. Това би позволико сътрудниците  да констатират нарушения въз основата на което се съставя протокол, представя се на отговорната държавни институции, като на основа на този протокол могат да състави наказателно постановление. Малко крайна, но необходима мяркя, може да бъде например нарушителите да нямат право да се жалват в съда, смятат експертите.  Според тях съдиите считата за маловажни тези нарушения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *