В търсене на една река, която никога вече няма да бъде същата

Иван и Иванина изследват планинските реки

Иван и Иванина изследват планинските реки

 

Разказ на Иванина Томова, доброволец на Прозрачни планини.

 

Денят е летен и горещ. В гр. Кресна е дори твърде горещо, затова с удоволствие поемаме задачата да правим трансекти за видри по Влахинска река. Не се очаква от обща култура да е известно какво е трансект, и аз научих по-рано през същия ден. Трансект е територия с определен размер и характеристики, която се „претърсва за признаци на живот“ – в случая за видри.

Сега ще отворя една голяма скоба, за да обясня, защо точно видри търсехме.  Видрите и териториите, които обитават са приоритетни за опазване –  по Натура 2000. Популациите на видри, особено в планинските райони, са толкова намалели, че шансът да ги срещнеш е съвсем минимален. Нашата теренна работа предвиждаше да търсим техни следи. Следи не намерихме, а видри още по-малко най вече заради изчезването на основният им източник на храна балканската пастърва! А единичните екземпляри от мряна не стигат, дори и не загатват за някогашната жива река – нея просто я няма!

Връщам се към Кресненската история: трима сме – двама експерти и аз – доброволец. Падам се с експерта риболовец – доброволец

израстнал по реките,

познава им водите.

Най-напред ми показа вид водно насекомо – деликатес за пъстървата, отлична стръв, обитаваща долната страна на камъните в реката. Не че червеи не ядат, но въпросното  насекомо било нещо като омара за нас. След това ми показа бързеите, около които рибарите дебнат – за по-добро прикритие и заблуда на рибата; разгледахме гьолчетата, където обича да седи рибата. Иван дори ми разказа за „маниерите“ на пъстървата – много искаше и да ми я покаже. Но как да ми я покаже? КЪДЕ да я намери като пъстърва я няма последните 10 години  по долните течения на планинските реки – не само заради липсата на рибни проходи и богата на кислород водна среда, а заради липса на хиляди кубици вода от реката!

„Къде е водата?”- запитах се аз чак сега, въпреки че от 5 години активно бродя из планините.  „Запитах се само защото в един и същи ден видях пълноводна и маловодна една и съща река. Първата влязла в тръбата на централата, а втората – течаща след нея“.

„Пекрасната крайречна гора от елша линее, макар че червените й корени се протягат от все по-далече към реката. Поне я има, бори се“, помислих си тогава.

„Но какво да прави балканската пъстърва? Накъде да се протегне – към небето ли? Да направи хрилете криле и да отлита?“ – питам се аз.

Моят спътник Иван – риболовецът се взира дори във всяко плитичко гьолче, но дори набитото му око не успява види червените точки на пъстървата.

„Сигурно е „отлетяла“ на по-добро място!“ – успокоявам го нескопосано аз. Но на него хич не му е до шеги, защото той знае каква е била Влахина река. Виждал я е в естествения й вид, а сега, с построени 4 малки ВЕЦа на нея, тя никога няма да бъде същата!

Малко факти за ВЕЦ- овете:

  • един миниВЕЦ осигурява работа на 3 до 5 местни жители, а претендира за икономически ефект на местно равнище
  • енергията, произвеждана от миниВЕЦ се изкупува преференциално, защото се счита за „зелена“

Информирайте се и вие по темата за водите и се включете с коментари на платформата на Прозрачни планини.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *