Доброволчески истории

Иванина и Мартин на щанда на Прозрачни планини

Данита и Мартин на щанда на Прозрачни планини

Попитахме двама от „по-старите“ ни  доброволци Данита Заричинова и Мартин Маринов за мотивите им да са част от инициативата. Доброволците са хората, които ни зараждат с усмивки и оптимизъм. Благодарим на всички тях за подкрепата, времето и енергията, които влагат в проекта. Без вас нямаше да има Прозрачни планини. Какво им даваме ние на тях? Ето какво споделиха Данита и Мартин:

Каква е твоята лична причина да се включиш в инициативата?

Данита Заричинова (Д.З): Със сигурност това, което ме мотивира, е безкрайната ми любов към планината и голямата ми мъка и гняв, когато виждам как хората я унищожават заради лични изгоди.

Мартин Маринов (М.М): Прозрачни планини ми дават възможност да се включа директно в борбата за опазването на нещо, което е изключително ценно – планината.

Какво даваш и какво получаваш от Прозрачни планини?

Д.З: Давам част от тази любов, когато се опитвам старателно да си върша задачите  и да въвличам нови и нови хора в идеята. Давам и част от свободното си време и ми е изключително приятно да го правя.

М.М: Давам малко време, малко труд и доза страст. В замяна получавам голямо количество нова информация, не винаги приятна и положителна, но пък винаги полезна, опит с реалността, много нови познанства и приятели.

Има ли нещо, което си научил/а и смяташ, че ще ти е от полза и след това?

Д.З: Да, научих изключително много и нови неща. Преди изобщо не знаех какво е План за управление на парк и не правех разлика между природен и национален парк или пък между защитена територия и зона. Надявам се, че ще се развивам в този сектор и всичко ще ми е много полезно.

Коя е твоята тема? Колко време отделяш за Прозрачни планини?

Д.З: Най-често съм към горите, но и май също и в комуникациите. Напоследък съм повече по публичните събития  – щандове на фестивали, събиране на подписки. Опитвам се и с по-сериозната част – четене на документи, редактиране на текстове, попълване на таблици.

М.М: Не бих могъл да си избера една. Всички теми са мои, но поема ли една задача, не се захващам с друга, докато не я свършва. По отношение на времето – понякога недостатъчно, понякога прекалено много.

Има ли друга природозащитна кауза (освен Прозрачни планини), която определяш като лична?

Д.З: Всички каузи, свързани с планината, приемам доста лично! Най-вече, когато някой реши да сече дървета или да замърсява по някакъв начин.

М.М:  Мисля, че най-важна е голямата кауза, пък малките щом са свързани с нея, няма как да не ги приемем за лични.

Какво би посъветвал/а хората, които се колебят дали да се включат?

Д.З: Ами да не се колебаят! Могат само да спечелят от това – чувстваш се полезен, реално помагаш, научаваш много, даваш, колкото можеш от времето си, запознаваш се с чудесни хора, с които гледате в една посока.

М.М: Ще перефразирам един приятел. Когато си изправен пред избора за приключение, няма ДА или НЕ, има единствено ENTER. Важно е да се опиташ, в рамките на разумното, разбира се. А Прозрачни Планини за мен са едно приключение в света на природозащитната кауза. Понякога навън, понякога вкъщи пред компютъра, понякога на масата в офиса. Мястото няма значение, защото постоянно се случва нещо ново и интересно.

Защо е важно да бъдеш активен?

Д.З: Вярвам, че човек е роден, за да бъде активен. И когато виждаш, че помагаш на някоя кауза, без да осъзнаваш помагаш и на собственото си развитие и баланс! И също така – мисълта, че например си спасил някоя гора или си спрял застрояване в някоя планина, съм сигурна, че е несравнима с нищо.

М.М: Защото в активността има смисъл, в активността има надежда. Тя се движи обратно на течението на системата, тя противоборства на прогнилите устои на света. Активността е рокенрол. А какво по-важно от любовта и рокенрола?

Разкажи ни една история от доброволчеството ти в Прозрачни планини, която най-много те е впечатлила.

Д.З: Лятото бях за няколко дни на обиколка в Родопите – Асеновград и Чепеларе, направихме щанд на градския площад, говорехме с местните хора за проблемите със сечта, изнасяне на дървесина и т.н., събирахме подписка за опазване на гората. Тогава бях изключително впечатлена от хората, които живеят в Чепеларе – запознах се с много активни хора, които ни дадоха ценна информация за реалните проблеми в района и техните препоръки и решения на проблемите. Винаги е полезно да събереш различни гледни точки, да излезеш от своята си среда и да се огледаш какво всъщност се случва около теб.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *