Докъде са плановете за Пирин, Рила и Витоша?

10846723_10154975307265607_1391404798_nПланове за управление на националните ни паркове – защо са важни?

Планът за управление (ПУ) има статут на закон в парка. Той урежда основната философия за развитие на парка, като приоритетна задача е съхраняването на биологичното и ландшафтно разнообразие.
В ПУ се посочва например в кои територии се ограничава въздействието на хората, кои са туристическите маршрути, къде може да се изгражда туристическа инфраструктура, кои са нормите за извършване на различни дейности в парка и т.н.
ПУ се използва всеки ден, за да ръководи управлението на защитената територия и важи за срок от 10 години. След изтичането на този срок той се актуализира.
Актуализацията на даден план за управление в България се възлага от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) чрез специално изработено задание. А актуализираният план и се утвърждава от Министерски съвет.
От 2014 г. активно се актуализират плановете за управление на три парка – националните паркове „Пирин” и „Рила” и природния парк „Витоша”, но във всеки от тях има редица нередности.

Какви са нередностите?

Проектоплановете за управление на НП „Рила”, НП „Пирин” и ПП „Витоша” са разработени като по-общи, рамкови документи. Какво конкретно ще се извършва в парковете ще се решава впоследствие. Нито един от тях не планира директно ново строителство, а този въпрос е оставен за решаване с подробни устройствени планове (ПУП).

Това е неправилно по следните причини:
1. В нарушение е на чл. 22 на ЗЗТ (Зоните по чл. 19, районите, местата, начините и други условия за извършване на дейностите в националните паркове се определят с плановете за управлението им.);
2. Планира се бъдещето на парка „на парче“;
3. Създава се несигурност за бъдещето на планините;
4. Главните архитекти на общините, а не експерти по планиране на управлението на защитените територии, ще имат водеща роля при определянето на бъдещото строителство;
5. Избягва се екологичната оценка на целия план, която е задължителна по закон.

И още:
– Не се актуализират старите режими, а се планират изцяло нови такива.
– Предвиждат се драстични промени в зонирането на трите парка.
– Не е отделено достатъчно време за проучване на терен и анализ на промените върху биоразнообразието през последните 10 г.

Какво се случва при лош план?
В случай че се приеме един не толкова добър план за управление, почти не съществуват механизми за спиране на негативните последици от него. Това би могло да попречи за изпълняване на основните цели на защитените територии, а именно – съхраняване, опазване и поддържане на естествените екосистеми и ландшафта и създаване на предпоставки за развитие на туризъм и екологосъобразен поминък на населението.

Защо е важно да участвам?
Земите в националните паркове са изключителна държавна собственост, т.е. на всички нас. Именно затова е важно наред с местните хора, които са пряко засегнати от случващото се в парковете, и всички заинтересовани страни (инвеститори, хотелиери, туристи, скиори или природолюбители) да се запознаят и да дадат своите предложения, идеи, препоръки при промените в планове за управление

 

Пирин

Пирин

Пирин

Какво се случва с проектоплана за управление на НП „Пирин” в момента?

През януари 2016 г. Министерство на околната среда и водите върна проектоплана за редакция. В края на март 2016 г. изпълнителят „Пролес инженеринг” го предаде наново, без обаче да отрази всички забележки на МОСВ. Към началото на май 2016 г. няма информация от МОСВ какви стъпки ще предприеме оттук нататък.

Стойността на проекта за актуализация на плана за управление на НП „Пирин” за периода 2014-2023 г. е 1 678 800 лв с ДДС.

Зониране

Зоните от сегашния план са изцяло променени. В новият план те имат нови имена и съвсем различни площи:
Резерватна зона – 16,1% от площта на парка: двата резервата „Юлен” и „Баюви дупки – Джинджирица”
Зона за ограничено човешко въздействие (ОЧВ) – 17,7% от площта на парка
• Зона за опазване на горските, високопланинските, тревните, езерни и речни екосистеми – 58,7% от площта на парка
Зона за туризъм -7% от общата площ на парка
– Под-зона „Специална Буферна зона” – 38,7% от зоната за туризъм
Зонa на хижите, админ. центрове за управление и поддръжка на парковете и спортните съоръжения – 0,5% от площта на парка

*Обща площ на НП „Пирин” – 40 368,9 ха.

Предвижда се леко разширяване на площта на резервата „Баюви дупки – Джинджирица”. Зона ОЧВ обаче се състои от нелогично разпокъсани площи, които включват съвсем малко гори. Зоната за опазване на горските, високопланинските, тревните, езерни и речни екосистеми обединява две зони от досегашния план – на пасищата и горите, което би могло да създаде затруднения и объркване. Зоната за туризъм, вкл. ски писти и съоръжения, е увеличена с 4 пъти и обхваща много по-големи петна около Банско и Добринище в сравнение с преди и едно изцяло ново петно около резерват „Баюви дупки – Джинджирица”. Целта на това е да спомогне, както пише в проектоплана, за създаване на три рекреационни ядра за целогодишен туризъм: „Кулиното” с център гр. Разлог – нова дестинация; „Юлен” с център гр. Банско – разширение на съществуващата дестинация; „Безбог” с център гр. Добринище – нова дестинация.
Това е в противоречие с препоръките на ЮНЕСКО.

Строителство

Противно на Закона за защитените територии, проектопланът разрешава строителство в 3 от 5-те зони, с изключение на резерватната и ОЧВ.

В зоната за опазване на горските, високопланинските, тревните, езерни и речни екосистеми се разрешава строителство на пътища, заслони и др. А в зоната за туризъм и зонaта на хижите, админ. центрове за управление се допуска строителство на сгради и съоръжения за спорт.

Сечи

Позволяват се сечта и извозването на дървесина с разрешително от Дирекцията на парка. Допускат се санитарни мероприятия в резерватната зона, а в зоната за туризъм се допуска разчистване на просеки и прокарване на нови. Много притеснително е, че в зоната за опазване на горските, високопланинските, тревните, езерни и речни екосистеми се забранява сечта само в горите над 200 години.

Това е в противоречие с действията в повечето национални паркове по света. Така например в национален парк Баварска гора в Германия 75% от територията е оставена без никаква човешка намеса. Природните процеси като ветровали, снеголоми, каламитети на насекоми (като корояд) и на дървесни гъби са признати като важни фактори за естественото развитие на гората.

 

Витоша

Витоша

Витоша

Какво се случва с проектоплана за управление на ПП „Витоша” в момента?

През януари 2016 г. Министерство на околната среда и водите върна проектоплана за редакция. В края на март 2016 г. изпълнителят „Пролес инженеринг” го предаде наново, без обаче да отрази всички забележки на МОСВ. Към началото на май 2016 г. няма информация от МОСВ какви стъпки ще предприеме оттук нататък.
Стойността на проекта за актуализация на Плана за управление на ПП „Витоша” за периода 2015-2024 г. е 561 600 лв. с ДДС.

Зониране

Зоните от сегашния план са изцяло променени. В проектоплана те имат нови имена и съвсем различни площи.
Резерватна зона – 6.8% от общата площ на парка
• Зона за опазване на приоритетни природни местообитания и местообитания формиращи характерни скални и геоложки образувания, речни местообитания и местообитания на консервационно значими видове (зона за опазване на природни местообитания, бел. ред.) – 55.7% от общата площ на парка
Зона за туризъм с крайселищен краткотраен отдих – 22.1% от общата площ на парка
• Зонa на хижите, сгради за подслон, административните центрове за управление и поддръжка на парка и спортните съоръжения (зона за сгради и съоръжения бел. ред.) – 15.4% от общата площ на парка

*Обща площ на парка – 27 105,2 ха

Предложените територии за включване в новите зони не съответстват на изследванията на биоразнообразието в досегашни разработки на ДПП „Витоша” и изследванията, направени от изпълнителя.
– Голяма част от зоните, важни за дивата коза, влечугите и реинтродуцираните от парка три вида пеперуди (с държавни пари), попадат в предложените зони за туризъм и строителство.
100% от находищата на пернатоногата кукумявка попадат в предложената зона за сгради и съоръжения. Природен парк „Витоша” е едно от най-важните места за опазване на вида в България. Почти всички описани важни места за редки видове кълвачи също попадат в тази зона. Същото важи за последното находище на глухаря в парка, което ще направи невъзможно възстановяването на вида.
– 3/4 от границите на двата резервата на Витоша нямат зона, която да служи за буфер от антропогенния натиск, строителството и сечите.
– Голяма част от Санитарно-охранителните зони за питейни води за гр.София и гр.Перник попадат в зоната за строителство, а би трябвало да бъдат в зона за ограничаване на човешкото въздействие или подобна на нея.
Сечи

Забраните за сечи в парка са неясни и не са конкретни:
Забранява се например: „Водене на поддържащи и възстановителни дейности в приоритетни горски местообитания, с изключение при доказана необходимост за подобряване на тяхната структура и състояние, ограничаване на нежелана и заплашваща сукцесия”. В този пример не става ясно какво означава „приоритетни местообитания” и „заплашваща сукцесия”.

Също така се забранява еднократен добив над 20% от запаса на гората само в зоната за опазване на природни местообитания.

Притеснително е, че се предвиждат сечи във всички паркови зони с изключение на двата резервата.

Строителство

Проектопланът забранява само строителството на нова леглова база (хижи, хотели, жилищни, почивни, вилни и др.п.сгради за подслон) за постоянно и временно обитаване, производствени, складови, селскостопански и конни бази, с изключение на горскостопански сгради, за управление и стопанисване на ПП, както и сгради предоставящи услуги за търговия и хранене.

Забранява се строителството на съоръжения за зимни спортове и ски писти само в резерватната зона и зоната за опазване на природни местообитания, която е разположена само в южната част на Витоша.

В зоната за туризъм се разрешава строителство на лифтове, а в зоната за сгради и съоръжения се предвижда развитие на ски-центровете „Алеко” и „Ветровала-Офелийте-Конярника”), както и други, детски ски писти, снежни паркове и преместваеми влекове.

В сега действащия план се позволява ремонта и модернизацията на съществуващите ски съоръжения и се забранява строителството на нови.

 

Рила

Рила

Рила

Какво се случва с проектоплана за управление на НП „Рила” в момента?
Към началото на май 2016 г. проектопланът за НП „Рила” е на етап доработване от изпълнителя ДЗЗД „Рила консултанти”.
Стойността на проекта за актуализиране на ПУ на НП „Рила” за периода 2015-2024 г. е 5 100 000 с ДДС.

Зониране

Проектопланът предвижда запазването на петте обособени зони от досегашния план, но с някои промени в площите.

Планираните зони са както следва:
Зона „Резервати” – 20,8% от площта на парка: четирите резервата „Скакавица”, „Парангалица”, „Ибър”, „Централен Рилски”;
Зона „Ограничено човешко въздействие” (ОЧВ) – 19,3% от площта на парка: територии около резерватите и такива, които да осигурят връзката между тях;
Зона „Туризъм” – 0,05% от площта на парка: места за пешеходен и специализиран туризъм;
Зона „Инфраструктурна” – 0,35% от площта на парка: хижи, заслони, бунгала, сгради на парковата администрация, ски влекове, далекопроводи и др.;
„Многофункционална зона” – 59,5% от площта на парка: територии, в които се планират дейности за стимулиране на местните общности, събиране и бране на билки, гъби, растения, паша, сенокос, дърва за огрев и др.

*Обща площ на парка според проектоплана: 78056.0 ха

С новия проектоплан са изключени две територии от зона ОЧВ без съществена научна обосновка. Едната е в парков участък Боровец с площ 954 ха, основно смърчови гори. Другата е между курорт Паничище и резерват „Скакавица”, част е от отхвърления проект „Супер Паничище” и включва вековна гора от бяла мура.
Така планираната зона ОЧВ няма оптимално да запази популациите на видове с висока консервационна стойност: балканска дива коза, кафява мечка, европейски вълк, лалугер, глухар, пернатонога и врабчова кукумявка, трипръст кълвач. Тази зона не осигурява биологични коридори между всички резервати.

Сечи

Забраните за сечи в проектоплана за управление на НП „Рила” са добре написани и разрешават само санитарни сечи, когато има повреди в горите на площ не по-малко от 3 дка. Въпреки това се опасяваме, че тези текстове могат да бъдат променени през 2016 г.

Строителство

Сега действащият план на НП „Рила” 2001-2010 г. разрешава само няколко конкретни обекти: няколко туристически заслони и съоръжения за образователни дейности; възстановяване на хижа Белмекен, изграждане на къмпинги и ремонт на сгради и съоръжения; 31 контролни пункта за охрана на парка.

Докато в новия проектоплан на НП „Рила” 2015-2024 г., всички дейности могат да бъдат разрешени с изключение на някои конкретни забрани. Така няма как да се предвидят всички възможни дейности, които някой може да измисли да извършва в парка. Например, планира се в Многофункционалната зона, която обхваща над 50% от НП „Рила”, всички дейности да бъдат разрешени с изключение на общите забрани по закон (Закона за защитените територии).

2 comments

  • Zahari Penev

    ПРОТИВ новия устройствен план СЪМ!!!!

  • Lu

    За Витоша след като в момента се чака МОСВ, възможно ли е подаване на някакъв вид искане за достъп до информация, или това всъщност е, което вие сте направили (и съответно никой нищо не ви казва..)? И благодаря за информацията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *