Защо е нужно нашите деца да излизат навън и да имат досег с природата

Все повече деца имат все по-малко контакт с естествения свят. И това оказва огромно въздействие върху тяхното здраве и развитие.

Деца в близка среща с дивата природа в с. Влахи

Деца в близка среща с дивата природа в с. Влахи

Кравите спят зимен сън, източните сиви катерици са местен за Великобритания вид, конските кестени се раждат от дъбове (или може би от букове или от ели), и разбира се, няма такова нещо като листо, което може да облекчи опарване от коприва. Или поне така, според едно ново проучване, мислят между една четвърт и една втора от всички британски деца. И не можем да ги виним за това: ако подобно на 64% от днешните деца, и вие играехте навън по-малко от веднъж на седмица, или ако бяхте от 28-те процента, които през последната година не са били на разходка в природата, от онези 21%, които не са стъпвали във ферма, и от 20-те процента, които нито веднъж не са се катерили на дърво, и вие нямаше да знаете много за природата.

Проучването, което обхваща 2000 деца на възраст между 8 и 12 години и е направено за телевизионния канал „Идън”, е последното от редица подобни изследвания през последните няколко години: повечето деца знаят какво е далек (вид киборг от поредицата „Доктор Кой”- бел. прев.), но не разпознават бухал; голямо мнозинство играят по-често вътре отколкото навън. От 70-те години насам разстоянието, на което децата се отдалечават сами от дома, се е скъсило с 90%; според 43% от възрастните, подрастващите не трябва да играят навън без надзор, докато не навършат 14 г. Сега повече деца влизат в британските болници с наранявания след падане от леглото отколкото заради падане от дърво.

Всичко това има ли значение? Във века на кабелната телевизия, „Нинтендо”, „Фейсбук” и „Ютюб” всъщност важно ли е да различаваме ресата на върбата от цветовете на дивия керевиз, или гаргите от сойките? Очевидно няма да ни навреди да знаем малко за естествения свят отвъд екрана на телевизора и входната врата. И ако в резултат от това обикнем природата, може би ще ни е грижа за нейното оцеляване, което вероятно не е лошо нещо.

Досег с природата в с. Влахи. Снимка: СДП "Балкани"

Досег с природата в с. Влахи. Снимка: СДП „Балкани“

Расте обаче броят на доказателствата в полза на това, че не е толкова важно какво знаят децата за природата, колкото какво им се случва, когато са сред природата (и то не просто сред нея, а сред нея сами, без възрастни). Уважавани учени – лекари, специалисти по психично здраве, педагози, социолози – започват да застъпват мнението, че когато децата не играят навън сред природата, това може да засегне не само тяхното развитие като индивиди, но обществото като цяло.

„Има парадокс,“ казва Стивън Мос, естествоизпитател, говорител и автор. „Днес повече деца се интересуват от естествения свят от когато и да било; те го гледат по телевизията, някои посещават природни резервати и защитени от Националния тръст обекти заедно със своите семейства. Но много по-малко имат непосредствено преживяване, сами или със свои приятели, а точно това има значение: тук става дума не само за природата.“

Американският писател Ричард Лув, автор на бестселъра „Последното дете в гората”, е дефинирал това явление като „разстройство с дефицит на природа”. През последните няколко десетилетия са настъпили “много дълбоки” промени във връзката на децата с природата и причините за това са много. Технологиите очевидно са една от тях: скорошен доклад на американската фондация „Кайзер” в САЩ сочи, че средно по над 53 часа от седмицата на американците на възраст от 8 до 18 г. преминават в “използване на развлекателни медии”.

Но има и друг факт – че в днешно време се упражнява много по-голям контрол върху начина, по който децата прекарват времето си. Свободното време трябва да се използва конструктивно: с извънучебни дейности, трениране, организирани спортове – няма време просто да клатиш крака навън. Всъщност децата никога не са клатили крака. “От около 8-годишен аз вечно бях навън с приятелите си,” казва Мос, който е на 50 г. в момента. “Катерехме се по дърветата, строяхме бърлоги, събирахме птичи яйца и попови лъжички. Днес родителите не дават на децата си дори да се изцапат.”

Но основната причина днешните деца да не бъдат пускани да играят навън (нито дори до близкия парк или парче пустееща земя) се корени не толкова в гнусливостта колкото в тревогата. Опасността от непознати, страхът от отвличане от неизвестен възрастен – ето затова родителите не оставят децата да излизат сами. Може би за това има принос масовото отразяване в медиите на малкото такива инциденти; действително съществува риск, но той е минимален – вероятността дете да бъде убито от непознат във Великобритания е буквално едно на милион и е така от 70-те години насам. „Много по-сериозен проблем, всъщност огромен проблем, е натовареното улично движение”, казва Мос. „Броят на колите расте експоненциално и действително е голям проблем.”

Трябва да се заемем с решаването му, защото последиците от това, че не пускаме децата си да играят самостоятелно навън вече се усещат. На уебсайта childrenandnature.org Лув цитира все по-дълъг списък от научни изследвания, от които става ясно, че времето, прекарано в свободна игра в естествения свят – отглеждането на децата на свобода може би – има огромно влияние върху здравето. Затлъстяването е вероятно най-очевидният симптом на липсата на такава игра, но буквално десетки изследвания в цял свят показват, че редовното прекарване на време навън води до значително подобрение при разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност и действа благотворно на уменията за учене, творческите способности, умственото, психическото и емоционалното състояние.

Само 5 минути „движение на зелено” водят до бързо подобряване на умственото състояние и самоуважението, като най-голям ефект се наблюдава при младите хора според тазгодишно изследване, проведено от Есекския университет.

Свободната и неструктурирана игра на открито укрепва уменията за решаване на проблеми, концентрацията и самодисциплината. Има положителен ефект и в социално отношение – върху сътрудничеството, гъвкавостта и самоосъзнатостта. Емоционалните ползи включват понижаване на агресивността и повишаване на доброто настроение. „Децата ще бъдат по-умни, по-лесно ще се разбират с другите, ще бъдат по-здрави и по-щастливи, ако имат възможност редовно да се отдават на свободна и неструктурирана игра навън,“ заключава едно авторитетно изследване, публикувано от Американската медицинска асоциация през 2005 г.

„Природата е инструмент,“ казва Мос, „чрез който децата могат да опознаят не само широкия свят, но и самите себе си.“ Така катеренето по дърветата според него всъщност “те учи да поемаш отговорност за себе си и да преценяваш риска сам – едно особено важно умение. Падането от дърво е много добър урок за риска и възнаграждението.”

Попитайте когото и да е над 40 години за най-скъпите му спомени от детските игри и ще видите, че много малко от тях са създадени на закрито. Още по-малко от тях включват възрастен. Самостоятелните игри навън и далеч от очите възрастните – ето това помним. Така, както стоят нещата сега, вероятността днешните деца да имат такива спомени е малка: 21% от децата днес редовно  играят навън в сравнение със 71% от родителите им.

Но положението не е толкова мрачно. В САЩ разстройството с дефицит на природа е голяма новина: през 2010 г. Лув изнесе програмната реч на ежегодната конференция на Американската педиатрична академия; градските паркови дирекции се обединяват с местните здравни служби, за да предписват „време навън” на проблемните деца. Във Великобритания организации като Кралското дружество за защита на птиците, Националният тръст и „Естествена Англия” по думите на Мос „местят планини”, за да изкарат семействата навън. Често обаче излизането навън си остава „опосредствано преживяване” – ръководено от възрастните.

Един проект в Съмърсет може би сочи посоката, в която да поемем. Преди две години съмърсетската организация „Игра и участие”, доброволческа програма, управлявана от детската благотворителна фондация „Барнардос”, в сътрудничество с местните власти и множество агенции за околна среда, започва да влага време и пари в насърчаване на самостоятелните детски игри навън. Част от проекта е уебсайтът somersetoutdoorplay.org.uk, описващ повече от 30 места из цялото графство – от хребети и гори до плажове и носове в морето, на които децата могат да играят без надзор.

„Целта ни е децата да изпитат една наистина свободна игра”, казва Кристен Ламберт, която ръководи подразделение на проекта, наречено „Плей Рейнджър”. „Игра, която не се диктува от правилата на възрастните – в гори и открити пространства, които не са детски площадки. Няма предварително замислени упражнения, нито фиксирани средства за игра; има само пръчки от дървета и кални баири. Вдъхновението идва от самите места. Децата сами си поставят предизвикателства, сами преценяват опасностите, сами поемат отговорност за себе си, впускат се в свои приключения и се учат от тях. А наученото по този начин не се преподава никъде. Трябва да ги видите.”

Автор: Джон Хенли, вестник “Гардиън”, 2010 г.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *