Екосистемните услуги: Оценяване на неоценимото?

Еколози, икономисти, биолози и юристи и др. спорят за научната и етична основа за поставяне на цена на екосистемните услуги. Пораждането на спорове и дебати по темата не е изненадващо, защото за твърде много хора оценяването на нещо толкова съществено е съвсем погрешно. Най-важната информация, която учените се опитват да комуникират всъщност е не действителната стойност на екосистемните услуги (тя трудно би могла да бъде оценена), а по-скоро това, че екосистемите ИМАТ  стойност.  Според привържениците на концепцията остойностяване на екосистемните услуги може поне косвено да повлияе върху вземането на решения чрез повишаване на осведомеността относно значението им. Както отбелязват учени (Дейли и др.),занимаващи се с темата „… ако можем да помогнем на гражданите и институциите да признаят ценността на природата, то това би трябвало значително да увеличи инвестициите в опазването й, като в същото време стимулира подобряване благосъстоянието на хората“.  Според експертите остойностяването на екосистемните услуги може да промени културните норми и нагласи към услугите, които природата предоставя,като безплатни.

Аргументи ЗА

За добро или лошо почти всички решения в съвременното ни общество са основани на пазарни механизми. В един свят, където решенията се задвижват от пари, една подобна оценка би могла да подчертае значението на екосистемните услуги при вземането на решения. Понеже екосистемни услуги не се включват в крайната цена на повечето продукти и услугите (в сравнение с икономически услуги и продукти), те често се пренебрягват или имат прекалено малка тежест при вземането на политически или икономически решения. Имено  оценката на екосистемните услуги според привъжениците на идеята дават възможност на вземащите решения да говорят на един и същ „език“ с природозащитниците. Ако стойността на услугите, получени от природата, не е включена във вземането на решения, това вероятно ще доведе до решения, от които полза имат само  няколко заинтересовани страни, но не и обществото като цяло. Следователно оценката на екосистемните услуги позволява на вземащите решения да направят по-информирани решения относно политики, планиране и управление на екосистемите и техните услуги. Следователно остойностяването им има потенциал да насърчи по-устойчиво управление на екосистемите и техните услуги, категорични са учените.

Аргументи ПРОТИВ

Според опонентите на концепцията оценката на екосистемните услуги, е опит да се отнеме нещо, което не разполага с парични изражения. Според тях за екосистемните услуги вземането на решения, основаващи се на подобен подход, може да се разглежда като подвеждащо и дори дискриминационно по отношение на реалната стойност на екосистемите и техните услуги. Според Ричард Норгаард преподавател по екологична икономика в университета Бъркли, Калифорния остойностяването на екосистемните услуги като начин за справяне с екологичните проблеми може да ни заблуди за действителната сложност на екологичните предизвикателства, пред които сме изправени. Някои критици твърдят, че подобен подход  измества дебата от същността на проблема, а имено нуждата от основна институционална промяна за значително намаляване на човешкото въздействие и натиск върху екосистемите.

Екосистемна сложност

Една от най-често цитираните критики към използването на екосистемен подход при вземането на решения е, че естествената сложност на екосистемите е подкопана. Причината е, че  екосистемен подход ограничива присъщата сложността на екосистемите, като ги разделя на отделни компоненти, които са лесни за измерване, остойностяване и в крайна сметка управлявление. Освен това системните са динамични, изключително адаптивни и постоянно се развиват. Това, което прави нещата още по-сложни за учените е, че в рамките на и между природните системи съществуват постоянни връзки и взаимодействия между различни физически процеси и функции, които трудно биха могли да бъдат обхванати със знанията, които имаме.

Ето защо най-голямото предизвикателство за анализаторите и вземащите решения е да признаят и да се изправят пред факта, че имаме несъвършени знания за това как тези системи функционират.

При всичките плюсове и минуси на подхода за оценка на екосистемните услуги остава отворен въпросът дали при знанията, които имаме, ползването на концепцията на този етап е „по-добре от нищо“ при вземането на икономически и политически решения, свързани с опазването на околната среда.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *