Енергийният бум, за който не сте чували – дървесни пелети. Екологично съобразен или не съвсем?

Дъвресни пелети

Дървесни пелети

Дървесните пелети са продукт, който се получава от отпадъчна дървесина чрез пресоване и се използва за отопление, чрез специални за целта пелетни котли или камини.

Пелетите биват клас А и клас В.

Клас А – пелети, които се произвеждат от чиста дървесина.

Клас В – пелети, в чието съдържание има и дървесни кори.

Освен това пелетите се различават и по дървесината, от която са произведени– чам, бук, дъб. Пелети се произвеждат и от слънчогледови шлюпки, слама и други подобни.

Към настоящия момент пелетите се произвеждат основно в Северна Америка и се изнасят за Европа, като вносът на дървени пелети на Европейските държави и специално Англия, бележи рекордни стойности за всяка изминала година. Тази промяна се наблюдава предимно през последните четири години, както в Европа, така и в България. Фактите са:

1. Ръстът на консумация на пелети за отопление в България през последните 6 години е средно 15% на годишна база.

2. Пазарът на пелети в Гърция и Италия поема почти цялото производство на големите български инсталации за производство на горивни пелети.

3. България разполага по неофициални данни (официални няма) с около 1 000 000 млн. т. т. нар. отпадъчна биосуровина годна за преработка. За производство на пелети се използва и обла дървесина, както и т.нар. “целулоза” , а именно дървесина с диаметър под 100-150 мм. В момента по-голямата част от тази “целулоза” се продава и преработва в комбината в гр. Стамболийски.

Сред предимствата на дървесните пелети са тяхното използване като възобновяем източник на енергия, ниско количество въглероден диоксид при изгарянето им и също така ниското съдържание на остатъчна пепел, която от своя страна може да служи за наторяване.

Въпреки изброените качества на дървесните пелети, изследователите не са категорични относно екологичността на тяхното използване. Критиците казват, че бумът в използването им вреди на горите и не носи ползи по проблемите с климата. Сред другите проблеми е това, че някои компании не използват само отпадъчната дървесина, а изсичат гори за целите си.

„От значение е не само големината на гората, но и нейното качество“, казва Деби Хамел, старши експерт по ресурсите. Тя намеква, че експанзията на бизнеса с дървесни пелети може сериозно да увреди естественият хабитат на множество видове живеещи в горите.

Драгоманско блато

Драгоманско блато

 

А съществува ли по-добра алтернатива на дървесните пелети?

Отговорът е да. В България е разработена иновативна технология за създаване на пелети от друг тип биомаса различна от дървесната. В биомасата се включват и всички органични продукти, получени от растителния свят (дървесина и храсти, земеделски култури, тревисти растения, видове от влажни зони и водорасли, микроскопични растителни видове и други), както и всички отпадъци от тяхната употреба. Освен тях се отнасят и отпадните органични продукти от животинския свят, както и всички органични отпадъци от човешката дейност.

Сдружение за дива природа „Балкани“ инициира създаването на такъв тип пелети направени от биомаса от Драгоманското блато и експериментално ги използва за да отопляване на Центъра за опазване на влажни зони „Драгоманско блато”. За да се осъществи това са закупени машини за обработка на материала – тръстика, папур – дробене и сушене на биомасата. Папурът от своя страна е с най-добро енергийно съдържание и има най-ниско пепелно съдържание.

За разпространяване на технологията от СДП „Балкани“ насърчават използването на произведените пелети в частни и обществени сгради в Драгоман.

Макар мненията по въпроса с дървесните пелети да са разнопосочни, е странно да мислим, че използването на повече дървесина и унищожаването на дървета може да реши екологичните ни проблеми в България и по света. Затова е важно да търсим алтернативи и да бъдем активни, какъвто е и примера на СДП „Балкани“.

За да се информирате и да бъдете в течение със случващото се в горите на България, посетете платформата на Прозрачни планини.

Един коментар

  • Магдалена

    И да се унищожават папури и тръстика не е решение с дългосрочна перспектива. Трябва да се насочим към биоотпадъците и към алтернативните източници като слънцето и вятъра.
    При последните два разбира се също трябва да се подходи с разум и повишено внимание, защото не е много рационално на поляни, на които може да се садят посеви или пък живеят десетки видове, да се наслагат слънчеви панели. По мое скромно мнение панелите трябва да са по покривите на съществуващи сгради и т.н. С ветрените генератори е също сложно, но определено мястото им не е на пътя за миграция на птиците примерно…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *