Животновъдство и български местни породи

Източник: National Geographic България

Българските местни породи през последните няколко десетилития вървят заедно с определения като редки или застрашени от изчезване. Промените в селскостопанския сектор доведоха до изместване на местните породи от чужди и като цяло замиране на животновъдството в страната. Причините са разнообразни, но биха могли да се обобщят в следното: липса на икономически интерес от използването на местните породи и липса на инструменти, които да стимулират подобен интерес като например субсидии и създаване на преференции за земеделски производители, които се ангажират с подобни практики.

След хилядолетия естествен и изкуствен подбор българските породи са по-добре приспособени към местните условия. Създадените у нас местни породи животни са най-добре адаптирани към специфичните климатични и природни условия в България. Те са по-невзискателни към фуражите/храната/ в сравнение с не-местните видове и по-устойчиви на болести и климатични промени. Родните породи са по-ниско продуктивни, но за сметка на това са по-лесни за изхранване и устойчиви към заболявания.

Със загубата на всяка една местна порода се губи уникален генетичен ресурс, който трудно може да бъде създаден отново. Оценките варират, но някои специалисти в областта пресмятат, че от общо 60 български породи животни, 38 са заплашени от изчезване. Важен аргумент в полза на поддържането и опазвнато на местните видове е, че високопродуктивните породи  нямат шанс да оцелеят в България, ако не бъдат кръстосани с изчезващите вече местни стада, който по принцип са по-нископродуктивни.  Именно затова е от изключителна необходимост запазване на местните породи.

Местните породи животни в повечето случаи се отглеждат свободно и в естествена среда като спомагат за поддържането естествените територии и местообитания. Много често местните породи са важен  и неделим елемент от цялостната екосистема на даден район. С изчезването на една порода се губи съществен компонент от дадената екосистема. Например някои видове тревопасни животни допринасят за поддържането на уникален мозаечен ландшафт  и богатото биоразнообразие в планинските райони в страната.

Подобен тип животновъдство е не само по-благоприятно за околната среда, но и предлага по-добро отношение към животните. Интензивнитепромишлени системи произвеждат чрез недостатъчно хуманен начин на отглеждане. Освен това интензивното земеделие често причинява екологични проблеми като например обезлесяване, излишък на метан или тор. Често цитиран  доклад „Дългата сянка на животновъдството” („Livestock’s Long Shadow”) от 2006 година на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО)  към Организацията на обединените нации твърди, че годишно 7 516 милиона тона еквивалент на въглеродния двуокис (CO2е),  или 18% от всички парникови газове, идват от интезнивното животновъдтво. Животновъдството и неговите вторични продукти са отговорни за най-малко 51% от общия обем парникови газове. При отглеждането на животни, предимно преживни, се произвежда и метан, който е по-мощен парников газ от въглеродния диоксид, а размножаването на животни е източник номер едно на метан, причинен от човешката дейност. Друго предимство на традиционнито животновъдство, което по начало е по-нискоинтензивно, е че дава възможност за независимост на фермерите от големите мултинационални компании. Освен това местните породи произвеждат по-качествени продукти. Те често са по-малко като количество, но са по-ценени от потребтелите.

Някои от традиционните български автохтонни породи, чието опазване трябва да се стимулира, са българско сиво говедо, каракачанска овца, родопско късорого говедо и много други.  Вече съществуват няколко, но не достатъчно, проекта, които имат за цел да стимулират фермери, които искат да отглеждат редки местни видове. Пример за подобна инициатива е „Дивата ферма“ в Източните Родопи, където се отглеждат близо 300 родопски късороги говеда по природосъобразен начин.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *