Завръщането на белоглавия лешояд и белошипата ветрушка

Грижи в спасителния център за диви животни в Стара Загора. Сн: Зелени Балкани

Грижи в спасителния център за диви животни в Стара Загора. Сн: Зелени Балкани

Отдалечаваме се за съвсем малко от Пиринските вълнения и ще ви разкажем съвсем накратко за едни други вълнения – тези на Зелени Балкани покрай опазването на белоглавия лешояд и връщането на за съжаление изчезнал в страната вид белошипа ветушка. За тях сподели вчера на дълго и широко Елена Кметова от природозащитната организация.  Ако сте пропуснали лекцията, може да научите и следите новините около тези птици на сайтовете на организацията.

 

Какво е реинтродукция? А рестокинг?

Реинтродукция е връщането на вид, който е изчезнал. Пример за това е белошипата ветрушка,която преди се е срещала в страната ни, но от десетилетие е изчезнал вид.

Рестокинг е увеличаване на вече съществуващата популация, тъй като вида не е изчезнал от страната. Изчезнал е от части от нея, като например Стара планина. Това се случва с белоглавия лешояд. Той не е изчезнал от страната, най-много двойки има в Източните Родопи, но пък е изнезнал на места, където преди е обитавал – като Стара планина, където екипа на Зелени Балкани се опитват да го върнат от години. В края на ноември по време на десетото преброяване на белоглавите лешояди на Балканския полуостров  който Българското дружество за защита на птиците провежда ежегодно,  в страната бяха преброени общо  201 птици, като повече от 2/3 от популацията –  144 в Източните родопи.

Малко предистория

Възстановяването на популациите е резултат от многогодишна работа. Преди да се започнат каквито и да било действия за връщане на птиците са необходими задъблочени предварителни проучвания. Най-важното е да се проучи дали местата (местообитанията), където ще бъдат пуснати животните предлагат подходящи условия – достатъчно места за гнездене и храна. Друго важно нещо е да се проучи какви са заплахите за вида и причините за неговото изчезване. Ако тези заплахи са все още на лице, то резултатите от връщането на вида не биха имали голям смисъл. Имено затова е важно те да бъдат премахнати (доколкото е възможно, разбира се) и да се поучи какви са новите заплахи за вида. Рестокингът предизвикава доста дебати сред  специалистите,  най-вече заради въпроса за генетичната близост на видовете и влиянието върху донорната популация – в случая Испания. Там популацията е стабилна и е от няколко хиляди двойки. Едно уточнение – птиците, който идват от там не се улавят от природата. В България достигат само тези, които по някаква причина са попаднали в човешки ръце и са оцелели след някаква травма или залавяне.

Дългият път

След като пристигнат в страната, птиците отиват в спасителния център в Стара Загора, където им се постаяват крилни мерки и пръстени, за по-добро проследяване на птиците.  Някои от птиците се сдобиват и с трансмитери, снабдени със слънчеви панели,  които изпращат координатите на птицата всеки ден. След престоя им в центъра, птиците се транспонтират до специални волиери (клетки за адпатация), близо до местата, където ще бъдат освободени, за да могат да свикнат с условията там. Това се случва в продължение на 4 месеца, което според специалистите е достатъчно време за тях да се адаптират най-вече с климата идващите от Испания птици. Птиците се пускат в четирите волиери във Врачански Балкан, Централен Балкан, Сливен и Котел.

Резултатите

От общо 180 птици, освободени по проекта през последните няколко години,  потвърдени са 38 смъртни случая. От тях 22 са загинали от токов удар заради липсата на изолатори по стълболвете, разположени в близост до местообитанията на птиците, 4 птици са загинали от изтощение и едва една е доказано отровена. От тези общо 180 птици вече има и пет сформирани двойки, като това се дължи предимно на факта, че птиците са сравнително млади. Те достигат полова зрялост едва на 5-тата година от живота си.

vetru[ka

Белошипа ветрушка, Автор: Нели Олова

Белошипата ветрушка

Значително по-лесни са нещата при реинтроудкцията на белошипата ветрушка, като там няма потвърдено гнездо от години.  Причината е, че птицата (за разлика от белогравия лешояд) може да се отглежда по-лесно в плен. Друга причина е, че снася по 5-6 яйца (пак за сравнение белоглавия лешояд снася по едно яйце).  Проектът започва през 2012 г., като през 2013 г. по проекта са внесени 90 птици, а 2014 г. броят им се увеличава с още 60, като и ветрушката идва от Испания. Отделно в спасителния Център в СтараЗагора са излюпени още 35 птици.

Предизвикателството в случая идва от това, че всичките птици са млади и експертите се опасяват дали ще сработи инстинкта им за миграция. В случая опасенията се оказват напразни и през изминалата година голяма част от тях все пак успяват да се върнат в страната. През 2014 г. се сформират и 8 двойки. По проекта ще се освобождават ветрушки през следващите 3 години.

Пожелаваме им успех, много поддръжници и доброволци!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *