Защитни и защитени гори

Горите са много повече от сбор на дървета. Те имат редица функции от съществено значение за живота на Земята. Снимка: Антон Дончев

Горските екосистеми у нас приютяват такова видово разнообразие на животни и растения – някои от които застрашени – с което също много малко други европейски държави могат да се похвалят, Снимка: Антон Дончев

Автор: Ана Нончева

Лесно е при четене да се объркат думите „защитни“ и „защитени“, особено когато човек не е запознат с разликата в значението им що се отнася до горите.

В действителност, зад двете определения стоят съвсем различни категории гори.

Но защо е важно горите да се категоризират?

Горите са много повече от сбор на дървета. Те имат редица функции от съществено значение за живота на Земята.

В България, горите покриват 4,1 млн. ха или 37,4% от територията на страната. Това ни поставя сред държавите с най-много гори в Европа. Горските екосистеми у нас приютяват такова видово разнообразие на животни и растения – някои от които застрашени – с което също много малко други европейски държави могат да се похвалят.

Горите играят и ключова роля за предотвратяването на ерозия и свлачища, осигуряват и поддържат количеството и качеството на 85% от водния отток в страната или около 3,6 млрд. куб. м. ресурс от чиста питейна вода. През последните двадесет години поглъщането на парникови газове от горските територии компенсира между 10,7%-18,9% от общите емисии на парникови газове в България.

И не на последно място, горите представляват и място за отдих и туризъм и предоставят редица икономически и социални ползи за хората.

Те обаче се ползват изключително интензивно и недалновидно, което води до сериозни социални и екологични проблеми, затова е необходимо при горското управление да се отчетат всички ползи от гората, не само дървесината. Важно е да се оценят и балансират всички техни функции при планиране на стопанисването и провеждането на дейности в тях.

Според Чл. 5 от Закона за горите, приет през април 2011 г., горските територии в съответствие с преобладаващите им функции се делят на защитни, специални и стопански

По данни на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), горите с основно дърводобивна и средообразуваща функция представляват 61,7% от общата площ на горските територии. Останалите 38,3% са с основно защитни и специални функции. За периода 2006 – 2010 г. делът на втората група е нараснал с 6,4%, основно в категорията защитени природни територии (защитени местности и ландшафти и природни паркове). А общият запас на дървесина в горите в България към края на 2010 г. е определен на 644 840 247 куб. м, от които 42,2% са съсредоточени в защитните и рекреационните гори и в защитените територии.

Защитни гори

Защитни, по смисъла на Закона за горите и Наредбата за инвентаризация и планиране в горските територии, са:

Горските територии за защита на почвите.

Тяхна цел е овладяването на ерозията, свлачищата, пороите, стабилизиране на бреговите ивици на големите реки.

Разполагат се върху терени с определен наклон и плиткост на почвата; ивици до определено разстояние от реките и речните течения в зависимост от големината и вида на течението; площи с ІV и V степен на ерозия; свлачища; клекови формации; каменливи терени, грохоти и морени.

Горските територии за защита на водите, чиято цел е опазване на питейните водоизточници, регулиране на водния отток и максимално акумулиране на водните количества от горите.

Те се разполагат около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване; около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди; както и във водосбори на водохващания за стопански цели, вкл. язовири, напояване, рибарство и аквакултури, производство на енергия, изкуствен сняг.

Горските територии за защита и подобряване на микроклимата на урбанизираните територии са ивици с определена широчина от границите на населените места.

Горските територии за защита и намаляване на отрицателното влияние от сградите и обектите на техническата инфраструктура са ивици с определена широчина от обхвата на пътищата, магистралите и железопътните линии, сградите и обектите, обслужващи техническата инфраструктура, както и около обхвата на действащи лавини.

Горските територии от горната граница на гората с високопланинските пасища или клековите формации.

Защитните горски пояси са култури и насаждения за защита на почвите, инженерни съоръжения, урбанизирани територии и подобряване на микроклимата.

Горските територии включени в обхвата на технически проекти за борба с ерозията.

Националната правна основа, регламентираща защитните функции на горите, се формира от Закона за горите, Закона за водите, Закона за опазване на земеделските земи и други действащи нормативни и подзаконови документи, свързани с осъществяването и поддържането на защитните функции на горите.

А органите, пряко ангажирани с прилагане на законодателството, свързано с поддържането на защитните функции на горските територии, са Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на вътрешните работи (МВР), Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).

По данни на ИАГ за 2010 г. общата площ на защитните гори е 518 667 ха, което е 12,5% от общата площ на горските територии в България. В сравнение с 2005 г. общата площ на защитните гори е намаляла с 27 444 ха. Намалението на площта на противоерозионните гори с 25 849 ха и на водохранните гори с 2 293 ха е в резултат от причисляване на част от тези горски териториии към други, с по-строг консервационен режим. Площта на мелиоративните гори се увеличава с 698 ха.

По данни на ИАОС за 39 страни в Европа, обхващащи периода 2000 – 2010 г. се наблюдава слабо увеличаване на площта на защитните гори. Данните за 2010 г. показват че около 120 млн. ха, което представлява около 11% от общата горска площ на Европа са определени като гори за защита срещу ерозия, водоохранни гори или гори с други екологични функции. Процентното разпределение на защитните гори в Европа варира между отделните страни в обхват от 0 до 80%. Най-висок е процентът на гори със защитни и други екологочни функции в Италия (83%) и над 35% той е в Норвегия, Германия и Румъния.[1]

DSCF7422

Снимка: Андрей Ралев

Защитени гори

Защитените гори се отнасят към категория „специални“ по смисъла на Закона за горите, наред с горските територии за семепроизводстено, с научно и рекреационно значение.

Това са горите, попадащи в защитените територии, обявени по реда на Закона за защитените територии, и в защитените зони, обявени по реда на Закона за биологичното разнообразие.

Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Към настоящият момент в България са обявени 989 защитени територии, които обхващат обща площ 582 458,1 хa или приблизително 5,2 % от територията на страната. От тях 420 109 ха или 72,1% са горски територии, които представляват 10,5% от горските територии на страната. Според Закона за защитените територии, защитените територии са 6 категории: резервати (55), национални паркове (3), природни забележителности (349), поддържани резервати (35), природни паркове (11), защитени местности (536).

Управлението на защитените природни територии е поделено между МЗХ, ИАГ и МОСВ.

Съгласно Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие дейностите в границите на съответните защитени територии се определят от Планове за управление, които съдържат дългосрочни цели, ограничения, норми, режими, условия и препоръки.

МОСВ и неговите регионални органи осъществяват контрол върху управлението на всички защитени територии и пряко управление на националните паркове и резерватите, които са изключителна държавна собственост. Разпоредбите на Закона за горите не се отнасят за горските територии в защитените територии – изключителна държавна собственост. ИАГ е отговорен за управлението на природните паркове, както и за защитените местности и природните забележителности, намиращи се в горски територии – държавна собственост.

Собствениците и ползвателите на гори (както и на земи и водни площи) в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на Закона за защитените територии, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й.

Защитените зони са част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Към момента, с решения на Министерски съвет са приети 118 защитени зони за опазване на дивите птици, покриващи 22,6 % от територията на България и 231 защитени зони за опазване на местообитанията, покриващи 30 % от територията на България. Общо в България към момента от Министерски съвет са приети 336 защитени зони от Натура 2000, покриващи общо 34,3 % от територията на страната.

Към 2011 г. горските територии, включени в Европейската екологична мрежа Натура 2000, са над 57% от общата горска площ.

Важно е подобряване на управлението на горите в защитените зони от Натура 2000 и по-специално приоритет се поставя върху разработване и приемане на Планове за управление на защитени зони от Натура 2000 с преобладаваща горска площ.

Източници:

http://eea.government.bg/bg/soer/2010/forest/zashtitni-funktsii-na-gorite

http://eea.government.bg/bg/bio/nem/index

Закон за горите: http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135721295

Закон за защитените територии: http://lex.bg/laws/ldoc/2134445060

Закон за биологичното разнообразие: http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135456926

НАРЕДБА ЗА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ ИПЛАНИРАНЕ в горските територии

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ГОРСКИЯ СЕКТОР В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2013-2020: http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=875

[1] Данните са взети от ИАОС:  http://eea.government.bg/bg/soer/2010/forest/zashtitni-funktsii-na-gorite

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *