Защо реките са специални?

DSCF8857

Реките са една уникална екосистема, за която ние все още не знаем достатъчно. Микроорганизмите там са толкова много, че не могат да бъдат изследвани напълно. Всъщност опознаването на реките е и една много трудна задача, защото те непрекъсното се променят – придвиждват се, изместват се техните корита, мени се водния отток и видовете, които ги населяват. Това е един напълно естествен процес.  В повечето случаи естествените промени се случват толкова бавно, че е трудно те да бъдат обхванати в рамките на един кратък човешки живот. Много често, обаче, ние хората участваме  в тези естествени процеси като променяме в различна степен облика на реките. Това става по различни начини – чрез изграждане на ВЕЦ-ове, язовири, изкопи на стоителни матриали, мостове, канали и т.н. В резулата на тези човешки дейности в страната и като цяло Европа почти не са останали незасегнати от човешка намеса  реки.

Защо реките  са специални?

Една от сновните характеристика на реките  е тяхната непрекъснатост (напречна и надлъжна). Какво означава това? Когато една река е непрекъсната по нея няма неестествени прегради. Освен за свободното движение на речните обитатели, тази непрекъснатост е важна и заради транспортната функция на реките. Горното течение на реките носи камъни, пясък, по-едри частици,  а долното по-дребни. Част от тях постепенно се отлагат, а други продължават да се носят по водата. Тази непрекъснатост е само една от речните характеристики, които се променя при намесата на човека.

DSCF8850

Какво се случва в реката?

Рибите са основен елемент, по който се оценява състоянието на реката. Различните видове риби имат различни предпочитания за местообитания по течението на реката. Така например „пъстървовата зона” (зоната, обитавана от пъстърви) обхваща горното течение на реките и включва високопланинските реки и ручеи. Областта на мряната обхваща средното течение на реките, където дъното е по-меко и песъчливо. Характерна за тази област е мряната, но тук се срещат още речния кефал, скобарът, кротушката и др. Областта на шарана обхваща долното течение на реките. По-горните течения на реките са сравнително бедни на риби, като видовият състав се увеличава в по-спокойните води. Общото за всички риби е, че се влияят от разтворените и неразтовените вещества във водата. При добива на инертни материали, например, част от тези вещества, които се отлагат в утайките на дъното на реките се освобождават и попадат във водния стълб. Получава се т. нар. вторично замърсяване. В утайките може да има замърсявания или тежки метали, отлагани там от години. Ако в утайките има по-висока киселинност това също може да повлияе негативно на рибите.  Болшинството риби живеят при стойности на рН в диапазона 6.5 – 8, а рязката промяна в рН води до стрес, болести и дори смърт.

Какво се крие в речното дъно?

Рибите са важни, но има и други организми, които живеят по дъното на водните басейни (макрозообентос). В бентоса има много и разнообразни групи  – ларви на насекоми, охлюви, миди и много други. Те имат съвсем различни възприятия за средата от останалите водни обитатели. Промяната на която и да е част от тяхната среда им влияе изключително много. В момента, в който добивните машини започнат добив на инертни материали, част от тях просто изчезват с иззетия материал. Както рибите, така и дънните организми се влияят изключително много от вторичното замърсяване. Оцелелите дънни организми  страдат от  замътняването на водата, защото дребните частици, които се носят във водата, може да ги наранят или направо отнесат. Тези организми, които все пак преживеят резките промените в реките имат механизми за приспособяване – просто се пускат и отиват да живеят някъдете другаде (това експертите наричат дрифт). Като цяло, обаче, средата се променя и организми, които не са характерни за това място се заселват там.

Защо разказваме всичко това?

Дънните организми са изключително важна част от речните екосистеми, защото пречистват водата от някои вредни за хората и речните обитатели вещества. Те помагат за естествените процеси, като работят и преобразуват органичните вещества в неорганични. Всичко това означава, че чрез добива на инертни материали ние оказваме влияние и прекъсваме този естествен кръговат.

Колко дълбока е една река?

Реките и подпочвените води са свързани, те са част от една екосистема. Това, което ние не виждаме и осъзнаваме е, че под реката тече друга – подземна река. Колкото повече материал се добива, толкова повече реките започват да дълбаят надолу, а с тях спада нивото и на подпочвените води. Това хората често оттадват погрешно на засушаване на климата.

По-подробна информация за влиянието от добива на инертни материали върху реките очаквайте следващите дни!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *