За лишеите накратко

DSC_0126

Сн. Ана Нончева

След като ви информирахме за мъховете, дойде ред и на лишеите. За тях ни разказва Ана Нончева – един от  доброволците на Прозрачни планини с очевиден интерес към темата.

Какво представляват лишеите?

Лишеят всъщност не е един организъм, а симбиоза между два, понякога и повече. Състои се гъбичка (микобионт) и зелено водорасло и/или цианобактерия (фотобионт). Гъбичката е доминиращият партньор, най-често “култивира” един фотобионт – обикновено зелено водорасло и по-рядко цианобактерия, но се срещат лишеи и с двата типа фотобионти. Симбиотичната връзка се изразява в следното: фотобионтът съдържа хлорофил и произвежда въглехидрати от светлината чрез процеса на фотосинтеза, с които гъбичката се храни; тя от своя страна осигурява оптимални условия на живот на фотобионта – влага и защита от влиянията на околната среда, както и благоприятен субстрат.

Или накратко, по думи на лихенолога Тревър Гауърд, „лишеите са гъбички, открили земеделието“

Местообитание

Лишеите могат да се открият дори в едни от най-екстремните условия на земята.Те се развиват върху голямо разнообразие от субстрати. Субстрат е повърхността, върху която се прикрепват лишеите. Това може да бъде повърхност от естествен произход, като например почва, дърво или скала, дори животно; или такава, създадена от човека като бетон, стъкло, метал, пластмаса и пр. Много от лишеите се ограничават до определен вид субстрат, т.е. тези, които могат да се видят по кората на дърветата, рядко се срещат и върху скала и обратното. Важно тук е субстратът да е необезпокояван, тъй като повечето лишеи се развиват бавно и са чувствителни към промени. Химичният състав и текстурата на субстрата също са от голямо значение, а местоположението му трябва да е благоприятно откъм климат, изложение на светлина, замърсяване на околната среда и пр.

Лишеите покриват около 8% от земната повърхност и могат да се открият в почти всяка част на света: от незаледените части на полярните области до тропическите джунгли и пустините; от морското равнище до планинските върхове. А освен това се срещат и няколко вида водни лишеи.

По света са познати над 20 000 вида, а според различни данни – които се дължат на липсата на системни и пълни проучвания на нашата лихенофлора – между 700 и 900 вида се срещат в България. Сред тях няма застрашени видове, вписани в Червената книга на България, но 25 вида могат да се считат за редки и са включени в Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие.

Важно условие за запазването на лишейното биоразнообразие е запазването на специфичните биотопи, обитавани от лишеи. Падналите сухи дървета, както и старите дървета, особено в широколистни букови гори трябва да се опазват като местообитания на редица редки видове, а по отношение на наземните лишеи, мерките трябва да бъдат насочени към регламентиране на пътникопотока и антропогенното натоварване на района като цяло.

DSC_0184

Форми, структура и оцветяване

Лишеите се срещат в разнообразни форми и цветове. Едни от основните форми на растеж са листовиден, храстовиден и корест. Те се различават по структурата си. В най-опростен вид, тя обикновено се състои от: кортекс или горния слой, съставен изцяло от гъбична тъкан, който е в контакт с околната среда. Под него е симбионтния слой, съставен от гъбични власинки и фотобионта; и долен слой, наречен медула. Листовидните лишеи (обикновено) имат и долен слой кортекс с ризини – кореноподобни структури, чрез които се закрепват за субстрата. При храстовидните лишеи кортексът е един слой, но обгражда изцяло долните слоеве, а при корестите лишеи медулата е в директен контакт със субстрата.

Различното оцветяване на лишеите се дължи на пигменти, а при отсъствието на такива, лишеите обикновено са светло зелени до сиви, което се определя от наличието на влага:  тя прави горния защитен слой на лишея прозрачен, разкривайки долния слой, в който се съдържа зеления фотобионт.

Размножаване

Много лишеи се възпроизвеждат безполово (вегетативно) по няколко начина. При единия, от откъснати части от талуса на един лишей се развива друг. Други начини на размножаване на лишеите включват разпространението на диаспори, които могат да бъдат соредии или изидии, съдържащи по няколко клетки гъбичка и фотобионт – т.е. симбиотичната връзка се запазва в процеса на възпроизвеждане.

При други лишеи, при гъбичката протича полово възпроизвеждане, в резултат на което се образуват спори, които обаче след разпространението си трябва да си намерят нов фотобионт и да създадат симбиотична връзка с него.

Лишеите и влиянието им върху дърветата

Лишеите могат да си взаимодействат с голямо разнообразие от растения, но дърветата са един от основните им субстрати, като по едно дърво могат да се открият дори няколко десетки различни вида лишеи. Лишейната флора на дървото зависи от неговата алкалност/киселинност – pH фактор – което пък от своя страна зависи от алкалността на почвата, както и от вида на дървото (широколистно или иглолистно). Също така лишейната флора варира много от основата на дървото до короната.

множество храстовидни и листовидни лишеи по иглолистно дърво. Сн. Ана Нончева

Лишеите, развиващи се върху дърветата, може и да изглеждат сякаш вредят или дори убиват дърветата, но макар да има какво още да се изучава за взаимодействието между тях, засега няма доказателства лишеите да представляват голям проблем за дърветата. Лишеят сам произвежда храната си, не краде влага, както и не паразитира по живите клетки на растението.

В някои случаи лишеите могат да имат индиректен неблагоприятен ефект върху дървото. Например, при силно обраслите с лишеи клонки може да се установи по-ниско съдържание на хлорофил в листата. Също така хифите/ризините, с които някои лишеи се прикрепват към дървото, могат да проникнат през кората, като по този начин осигурят вход за лишейните метаболити – някои от тях показват алелопатични свойства – или други организми в растението. Много фактори обаче оказват влияние върху дълбочината на проникване, поради което много малко лишеи могат да представляват проблем с това.

Лишеите и значението им за животните

Голям брой гръбначни и безгръбначни животни използват лишеите по различен начин. Сред бозайниците например, за северните елени земните и дървесните лишеи имат голямо значение като храна особено през зимните месеци, когато друга почти липсва. Един елен може да изяде между 3 и 5 килограма лишеи на ден, които, макар и бедни на протеини и минерални вещества, задоволяват енергийните му нужди и помагат да оцелее през зимата. Диви кози, овцебикове (мускусни бикове), полевки, леминги, мармоти, катерици и други също включват лишеи в диетата си. Катериците използват лишеи и за застилане на хралупите си.

Много видове птици използват части от лишеи в направата на гнездата си, най-вече с цел маскировка.Лишеите също така биват храна и за различни дребни безгръбначни животни като например охлюви, скакалци, пеперуди и молци, както и много други. Някои, освен това, намират и подслон и прикритие в лишеите, а други ги използват за снасяне на яйцата си.

Лишеите и употребата им от хората

Едно от основните предназначения на лишеите в миналото е било с цел извличане на багрила. Тези багрила са имали икономическо значение в продължение на много векове, до изработването на синтетичните им варианти във втората половина на 19ти век. Днес обаче все още се използват, например в багренето на вълната при изработване на оригиналния шотландски туид (Harris Tweed). През вековете, хора от различни култури и части на света са използвали лишеи за храна и напитки. Тъй като съдържат въглехидрати, лишеите дори са били използвани и за производство на алкохол.  През 60-те години на 19-ти век например, един шведски професор разработил процес за индустриално производство и брендито от лишеи по това време се превърнал в голям хит.  През Втората световна война имало индустриално производство на меласа от лишеи. То било породено от недостига на захар от цвекло по същото време и необходимостта да се използва зърно или картофена скорбяла за производството на алкохол за войските. В сравнение със захарта от цвекло обаче, стойността на производството на захарта от лишеи се оказва висока.

Лишеите са се използвали за лекуването на различни болести. Те произвеждат разнообразие от биологически активни съединения – например, много лишейни вторични метаболити са антибиотици. Исландският лишей, който е повсеместно разпространен у нас вид, се използва във фармацевтичната промишленост. Той расте върху почва и се среща в планинските части на страната на височина над 700-800 м.н.в. в открити местообитания или в светли гори. Исландският лишей натрупва тежки метали и радиоактивни изотопи, поради което неговото събиране от замърсени райони е недопустимо.

Лишеите имат дълга история в производството на парфюмерия и козметика, и днес все още се използват в състава на различни парфюми. Лишейните екстракти, основно от дъбов и боров лишей – които също са широко разпространени у нас, играят ролята на фиксатори и също придават така наречените басови нотки в един парфюм, докато флоралните есенции осигуряват преобладаващите нотки. В парфюмерията басовите нотки са по-малко летливи, съответно по-трайни – изпаряват се бавно и не се усещат веднага след употреба на парфюма.

В древен Египет пък, около 1549-656 BC, лишеи са използвани в процеса на балсамиране – при запълване кухините на тялото. Различни видове лишеи са били употребявани и с цел отрова, гориво, консервант и други.

Сн. Ана Нончева

Сн. Ана Нончева

Лишеите и околната среда 

Лишеите са известни като биологични индикатори на околната среда и се използват широко с тази цел. Ако въздухът в определен район е силно замърсен със серен диоксид, там почти не да се срещат лишеи; евентуално само зелени водорасли. Когато въздухът е чист, районът изобилства от лишеи, особено с храстовидна и листовидна форма на растеж. Няколко вида лишеи толерират високите нива на замърсяване и могат да се срещнат по уличните настилки, по стените и по кората на дървета в урбанизираните райони. Най-чувствителните видове лишеи обикновено са храстовидни и листовидни, докато най-толерантните към замърсяване са корести.

Лишеите, за разлика от повечето живи организми, нямат защита срещу множество химикали и не могат да възпрепятстват навлизането им в талуса. Това означава, че химикалите свободно нахлуват в лишеите, увреждат метаболитните им процеси, като често дори ги убиват, но в други случаи например ускоряват растежа им. Лишеите освен това не са способни да отделят или секретират тези химикали и те така се натрупват в талуса.

Лишеите са много бавно растящи организми и нарушенията в техните ценози се възстановяват много бавно.  Някои лишеи се разпространяват трудно и съответно трудно могат да установяват популация в нови местообитания. Такива видове обикновено се развиват в един единствен хабитат (най-често се наблюдават в старите гори) и са уязвими към промяна в него. Така определни видове лишеи могат да се разглеждат като индикатори на стари и дори древни гори. А в тази връзка, лишеите могат да се използват и в идентифицирането на екосистеми, които се нуждаят от опазване.

Трябва да се отбележи, че в България няма достатъчно екологични изследвания в тази посока: не е използван големият потенциал на лишеите като биологични индикатори на замърсяването на околната среда. Важно е опазването на лишейното разнообразие да се свърже с опазване на чистотата на околната среда, както и да бъдат включени в програмите за следене на промените в състоянието й.

В сухите райони на планетата, обширните килими от лишеи, бриофити и цианобактерия имат важна екологична роля, като една от основните им функции е контрол на ерозията. И лишеите, и бриофитите имат кореноподобна структура (но не истински корени), с която се закрепват за почвата. Освен че с тези кореноподобни израстъци помагат в укрепването на почвата, при интензивен дъжд тези биологични килими (биологични почвени кори) също играят ролята на физическа бариера между него и почвата. Така голяма част от силата на дъждовните капки се абсорбира, намалявайки ерозионния им ефект. Освен това, биологичният килим забавя и съответно удължава оттичането на водата в почвата.

Биологичният килим защитава почвата от директната слънчева светлина, като по този начин забавя изпаряването на влагата от нея. Защитава и от ерозионната сила на вятъра, както и играе важна роля в различни хранителни вериги, свързани с множеството безгръбначни които живеят и се размножават там.

Източници:http://www.cpbr.gov.au/lichen/index.htmlhttp://www.thebls.org.uk/http://www.lichens.ie/http://www.airquality.org.uk/19.phphttp://www.lichen.com/ http://www.pu-pirin.com/images/Sreshti/27-28.10.14/1.14.1.3_lishei.pdf,

Текст: Ана Нончева

3 comments

  • косьо

    впечaтленсъм от стaтиятa,но искaмдa рaзберa още зa тези оргaнизми.и aк

  • косьо

    впечaтленсъм от стaтиятa,но искaмдa рaзберa още зa тези оргaнизми.и aко може нa порaзбирaем език,блaгодaря.

  • Margy

    Не оспорвам теоретичните позовавания, но истината е, че борови гори високо в Рила планина са поразени на 50-60 % от лишеи и не показват никакви признаци на живот…..
    Опитах се да пействам снимка от боровата гора по пътеката от хижа „7-те Рилски езера“ към хижа „Вада“, но не ми се получи.
    За мен е силно обезпокоително, тъй като тези високи 30-40 м борове вече са сиви и сухи, не издават никакъв признак на живот и изобщо няма зелени иглички по тях. На това ли казвате симбиоза….. щото на мен ми прилича повече на паразитиране.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *