Краят на снега?

Зимните олимпийски игри в Сочи са в разгара си. Милиони наблюдават любимите си атлети и преживяват заедно с тях триумфи и неуспехи. Точно преди началото на игрите Ню Йорк Таймс публикува статията „Краят на снега” от Портър Фокс, редактор на Powder magazine, която предизвика интерес не само в скиорските среди, но и сред хората, взимащи решения за бъдещето на Земята.

Вижте видео от изказването на Конгресмен Хъфман, цитиращ статията.

Предлагаме ви превод на части от статията, която можете да намерите тук.

Това, което зрителите на Олимпиадате не видяха, са 5-те милиона кубика сняг съхраняван под изолирани одеала от миналата година, за да се осигурят снежни писти за тази година, както и стотиците оръдия за сняг, които работеха денонощно.

Две събития за проверка на условията в Сочи са били отложени миналия февруари, след като няколко поредни дни с температури около 15 градуса и липсата на снеговалежи са оставили ски пистите сухи. Тази ситуация стимулира климатологът Даниел Скот, професор в университета Уотърлу в Онтарио, да направи анализ на потенциалните места за провеждане на зимни олимпиади в бъдеще. Идеята му е, че с повишаване на температурите средно с около 14 градуса до 2100 г. е вероятно да не останат много снежни места, които да са домакини на зимна олимпиада. Изследването му показва, че от 19-те града домакини на зимни олимпийски игри досега, само 10 от тях ще са достатъчно студени до средата на века. До 2100 г. броят им ще намалее до 6.”

Видео, което показва глобалното затопляне от 1950-та година до днес:

„Европа е изгубила половината от ледниковата си покривка от 1850 г. насам и ако тази тенденция не бъде овладяна, две трети от курортите в Европа вероятно ще затворят до 2100 г.

Фактите са еднозначни: Планетата се затопля. Снегът се топи над 0 градуса. Алпите се затоплят от два до три пъти по-бързо от средното световно ниво, вероятно заради промените в глобалната атмосферна циркулация.”

snimka 1

„За скиор, бордист или всеки, който е прекарвал време в планината, мисълта за кафяви върхове по средата на зимата е сюрреалистична. Поетите пишат за красотата на снежинките, които грациозно падат и променят пейзажа. Преследвачите на мек сняг следят внимателно 100-те най-големи бури, които преминават през Американските щати всяка година, след това шофират с часове, за да се носят надолу по планинските склонове до кръста в „пудрата”, която бурята е оставила след себе си.”

Какво следва?

„Ефектът върху ски индустрията е вече значителен. Между 1999 г. и 2010 г. слабите снеговалежи струват на индустрията в Америка 1 милиард долара и 27 000 работни места. Орегон пое най-силен удар при намаление на броя посетители в курорта с 31 % в годините с малко сняг.

Повечето данни идват от изследването на двама учени от Университета в Ню Хемпшир, озаглавено „Влиянието на климата върху икономиката на зимния туризъм в Съединените американски щати”. Това проучване използва в своята работа и групата Protect Our Winters (Да опазим нашите зими), основана през 2007 г. от професионалния сноубордист Джереми Джоунс, който осъзнава, колко много склонове, на които е карал преди, сега не задържат сняг.

До появата на тази група, която всеки ден набира скорост и подкрепа, усилията, полагани за спиране на ефектите от климатичните промени в сферата на ски туризма, са минимални.

Някои американски курорти, борейки се да свържат двата края, въвеждат рециклиране на отпадъци, споделен транспорт, схеми за въглеродни емисии и провеждат информационни кампании, за да покажат, че имат отношение към променящите се условия.

Истината е, че вече е прекалено късно за това. Прилагане на „зелени” дейности в ски индустрията е похвално, но не е достатъчно. Нищо освен пренасочване на националната политика на Америка относно правенето и използването на енергия няма да задържи планините бели през зимата и да забави глобалното затопляне до безопасни нива.”

snimka 2

„Изкуственият сняг в момента помага на 88 % от американските курорти да бъдат покрити със сняг и произвеждането му се е превърнало във временна мярка за справяне с ранните ефекти от климатичните промени. Правенето на сняг изисква огромни количества вода и електричество, затова едва ли машините за сняг ще са нашият спасител за в бъдеще.“

снимка 3

„След няколко сухи зими една след друга, ски индустрията се събужда. Миналата пролет 108 ски курорта и 40 големи компании подписаха Климатичната декларация, която настоява взимащите решения в САЩ да предприемат действия срещу климатичните промени. Няколко седмици по-късно президентът Обама представи Климатичен план за действие с думите:

„Планинските общности се тревожат какво ще донесе по-малкото количество снежна покривка на туризма, а семействата в подножието на планините се притесяват какъв ще е ефектът за тяхната питейна вода.”

Това беше една голяма стъпка за скиорите и за страната. И това накара хората да ме попитат „Защо да спасяваме ските след като има много по-спешни проблемни последствия от климатичните промени, за които да се тревожим?” Отговорът е, че не става въпрос за ските. Става въпрос за снега – важен елемент от климатичната система и кръговрата на водата на Земята. Когато той изчезне, това, което следва, е опасна верижна реакция от бедствия като горски пожари, суша, масово развитие на планинския боров бръмбар (напр. планински боров корояд Dendroctonus ponderosae), деградация на речни хабитати, загуба на енергия от ВЕЦ, пресъхнали водни басейни и промени в сезонния климат. И това са ефектите без да споменаваме, че повече от 1 милиард хора по света разчитат на топенето на снеговете, за да си доставят питейна вода.”

Авторът на тази статия – Портър Фокс е запален скиор и редактор на Powder magazine и автор на книгата “Deep: The Story of Skiing and the Future of Snow”.

Страницата на POW (Protect our Winters): 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *