Негативни въздействия от ползването на моторни шейни в планините

 Автор: д-р Димитър Беров, ИБЕИ-БАН

Ползването на моторни шейни в защитените територии е свързано с редица рискове за доброто състояние на  растителните съобщества и диви животни в планината и представлява заплаха за много от елементите на планинската екосистема. Това сочат резултатите от редица чужди научни изследвания по темата. Те показват, че само част от негативните въздействия от използването тези превозни средства в зимните планини включва шумово и химическо замърсяване, увеличаване на риска от лавини, безпокойство на животни през изключително чувстивителен за тях период и унищожаване на растителност. В досега изготвените анализи на рисковете в националните ни паркове в страната тази тема е слабо засегната, което създава предпоставки за нанасяне на вреди върху планинските екосистеми.

Поглед към Пирин

Моторни шейни пред х. Беговица в НП Пирин

Моторни шейни пред х. Беговица в НП Пирин

В Планът за управление на Пирин за периода 2004-2014 г. няма катергорична забрана за  използването на моторни шейни, но има изрична такава за използването на моторни превозни средства заради ограниченото им използване. Това може да се обясни с факта, че проблемът с използването на моторни шейни ескалира едва през последните няколко години.  В началото на този период все още не са съществували мощни машини, с които да е възможно предвижването по стръмни планински терени.  Забраната за използването на моторни шейни като вид моторно превозно средство  се нарушаваа масово през последните години, а тенденция е към засилване на броя и обхвата на нарушенията . Мерките взимани от парковата охрана, въпреки доброто желание на дирекцията, са неефективни и нарушенията продължават.

Какво предвижда новият план?

Новият План за управление на национален парк Пирин за периода 2014-2023 г. съвсем не решава проблема с моторните шейни, а напротив – задълбочава го. Планът предвижда забрана за движение на моторни шейни извън определените с Плана за управление места, като такива са опеделени зоните за спорт и туризъм  и в зоната за хижи и администратративни центрове.  Така вместо да се въведат мерки за по-строг контрол,  реално ще се определят места за движение на всякакви моторни шейни. По този начин отпада и категоричната забрана за движение на МПС в Националния парк.

Негативните въздействия

В дългогодишната практика на изследване на този проблем в планините на САЩ и Канада са установени няколко основни групи негативни въздействия, причинени от ползването на моторни шейни:

Химическо замърсяване

Дву и четиритактовите двигатели на моторните шейни не са съобразени с нормите за замърсяване приети за МПС ползвнаи в градска среда, в резултат от което са източник на замърсяване на въздуха, снега и почвите с изгорели газове, разтворени и неразтворими замърсители,  сажди и тежки метали.  Изследване на Ingersoll ( 1999), проведено на територията на Национален парк Йелоустоун в САЩ са установили значимо  увеличение на съдържанието на  амоний (до три пъти повече), нитрати, сулфати, бензени и тулоени в снежни проби от маршрути, през които преминават моторни шейни. Проучвания на Musselman & Korfmacher ( 2007) в планините на Уайоминг, САЩ,  установяват значително завишени концентрации на натрий, амоний, калций, магнезий, флуориди и сулфати в снежни проби от машрути през които преминават моторни шейни. Същите изследователи установяват значително увеличение на моментните концентрации на азотни оксиди и въглероден оксид в атмосфрета в района на зони, посещавани от моторни шейни.  Carol & White публикуват подробни данни за емисиите на вредни газове и финни прахови частици от моторни шейни, потвърждаващи силно замърсяващото въздействие на тези машини врху атмосферата.

Привнасянето на тези и други вредни за алпийската растителност и водни екосистеми,  неорганични и органични замърсители с източник моторни шейни, макар и непроследявано досега,  със сигурност се случва и в посещаваните с такива машини зони в НП Пирин.  Увеличаването на концентрациите на тези замърсители по всяка вероятност води и до замърсяване на питейната вода в националния парк.

Друг основен и сериозен риск, свързан с ползването на моторни шейни и замърсяването е свързан с възможността от директно освобождаване на органични замърсители във водоемите на територията на НП Пирин при инциденти и разрушаване на тези машини.

Лично сме ставали свидетели на такива случаи в района на вр. Вихрен, където през април 2009-та година моторна шейна при опит за изкачване на първенеца на Пирин, се обърна и изтъркаля по ЮИ му  склон , достигайки замръзналата повърхност на Влахино езеро ( виж : http://www.befsa.com/forum/showthread.php?t=4608 за повече информация по случая).

Такива инциденти, макар и рядко случващи се, могат да имат пагубни последствия върху качествата на водите в олиготрофните високоланински езера, реките и подземните карстови води  на планината. Изливането на няколко десетки литра бензин и машинно масло във водните тела на планината ще имат пагубни последствия върху качествта на водата и чувствителните на замърсяване раститени и животински видове там. Навлизането на петролни продукти в подземните карстови води в СЗ дял на Пирин ще окаже неизмеримо вредно въздействие върху биоразнообразието на тези уникални подземни екосистеми.

 

Моторни шейни в резервата Юлен, Национален парк Пирин

Шумово замърсяване

При работата си моторните шейни генерират значителни по сила шумове, многократно надвишаващи нормите за шумово замърсяване в природна среда и в директно нарушение на нормите на сега действащия ПУП на НП Пирин  Шумовото замърсяване оказва негативно влияние както върху дивите животни в планината (напр. диви кози, птици), така и силно намалява рекреационната стойност на националния парк, посещаван от множество туристи именно заради тишината и спокойствието, които са налице там.

Риск от лавини

Моторните шейни със своята маса и въздействие върху снежните слоеве са чести причинители на лавини в планиите. Предизвиканите от каращи моторни шейни лавини, повишават риска от инциденти с хора в планината, и засилват негативното въздействие от тези природни бедствия върху високопланинските горски екосистеми и дивите животни пребиваващи там през зимата. Като пример за връзката на засиленото ползване на моторни шейни и увеличаване на лавинния риск може да се посочи статистика от Канадската лавинна служба, според която за периода 2004-2014 смъртните случаи в лавини при хора управляващи моторни шейни са два пъти повече от тези при скири и туристи ( 54 срещу 26,  Canadian Avalanche Service,http://issuu.com/avalancheca/docs/cac_annualreport2014sm, стр. 35).

Влияние върху растителността

Карането на моторни шейни въздейства върху планинската растителност по няколко основни механизма.  Отлаганите от моторни шейни замърсители в снежната покривка, неизбежно имат негативно влияние върху чувствителните на еутрофикация и химическо замърсяване растителни видове. Преминаването на машини през показващи се над снежната повърхност, или разпложени под плитък снежен слой растения неизбежно води до тяхното увреждане и унищожаване. Компресирането на снега от преминаването на моторни шейни ( виж  Schmid, 1971; Ingersoll, 1999), намалява изолационните свойства на снежната покривка и способността му да играе ролята на изолатор, предпазващ високопланинските растения от ниските зимни температури. Компресията на снега води и до значително по-късно разтапяне на снежната покривка, оказваща  негативно влияние върху развитието на ранните пролетни планински тревисти видове (Rixen et al., 2003; Fahey & Wardie, 1998). Експериментално проследяване на влиянието на преминаването на моторни шейни през опитни площадки с растителни съобщества, установява  единично преминаване на шейна през дадена площадка, води до увреждане на 78% от растенията под снега влседствие от тежестта на шейната и компресирането на снега. 28% от тези растения пък са толкова сериозно увредени, че загиват.

Резултатите от тези комплексни въздействия, могат да доведат до нарушаване на сезонната сукцесия и развитие на ценни планински растителни видове и асоциации,  промяна в тяхното разпространение и загуба на ценни видове.

Влияние върху дивите животни

Моторните шейни са чужди за планината и за животните живеещи там. Шумовото замърсяване и изобщо присъствието им там предизвиква  сериозен физиологичен  стрес в  животните в период с ниски температури, рискови климатични условия и намалени или липсващи хранителни източници. Многобройни изследвания върху популациите на преживни бозайници и и хищници в националните паркове на САЩ са установили редица негативни ефекти от присъствието на моторни шейни, включващи физиологичен стрес, намаляване на преживителните способности в зимно време вследствие от преразхода на енергия при бягане, смвременно или трайно изместване от местообитания, и дори ъртни случаи вследствие от предизвикани от моторни шейни лавини (виж Valerie, 2011).

Негативното въздействие на зимното безпокойство на едни от най-постоянните зимни обитатели на зимните ни планини – балканската дива коза,  е отбелязано като сериозна заплаха и в плана за действие по опазване на този вид ( виж БФБ, 2006). За съжаление в този документ не е идентифицирано негативното въздейсвтие на моторните шейни върху вида, по всяка вероятност поради факта че към 2006-та година проблема не е бил толкова очевиден.

Като пряко свидетелство на негативните въздействия на ползването на моторни шейни в НП Пирин върху дивите кози бихме могли да посочим сигнал  до дирекцията на НП Пирин от 4.2010 г случай  за нарушение в района на вр. Каменица, при който моторни шейни принуждават стадо диви кози да пресича лавиноопасните северни склонове на този връх.

Използвана литература:

Carroll, J. N., and J. J. White, Characterization of Snowmobile Particulate Emissions, SAE International Technical Papers.http://papers.sae.org/2000-01-2003.

Fahey, B., Wardie, K. 1998.  Likely impacts of snow grooming and related activities in the West Otago ski fields. Science for conservation(85).

Ingersoll, G. 1999. Effects of snowmobile use on snowpack chemistry in Yellowstone National Park, 1998. U.S. Geological Survey Water-Resources Investigations Report 99-4148, 23pp.

Musselman, R., and Korfmacher, J. 2007. Air quality at a snowmobile staging area and snow chemistry on and off trail in a Rocky Mountain subalpine forest, Snowy Range, Wyoming. Environmental Monitoring & Assessment 133: 321-334

Rixen, C., Stoeckli, V., & Ammann, W. (2003). Does artificial snow production affect soil and vegetation of ski pistes? A review. Perspectives in Plant Ecology, Evolution and Systematics, 5(4), 219-230.

Schmid, W.D. 1971. Modification of the subnivean microclimate by snowmobiles. Proceedings of the Snow and Ice Conferecne. Ames, IA: 251-257.

Valerie, W. 2011. Literature Review for the Vermont Trail Collaborative: Summary of Findings and Annotated Bibliography. http://www.uvm.edu/~snrvtdc/trails/Annotated_bibliography_final.pdf

БФБ, НУГ.2006. План за действие за дивата коза в България. http://bbf.biodiversity.bg/document-34

 

 

2 comments

  • Иво Великов

    Моторните шейни в България се броят на пръсти и това обезсмисля цялата статия. Зимния период е около 3 месеца през който евентуално може някой снегомобил да излезе в планината. За сравнение в оставащите 9 месеца планината се кръстосва от стари УАЗ-ки, ГАЗ-ки, джипове и всичко високопроходимо което е с обем на двигателя в пъти повече от един снегомобил.

    Просто тази статия е да си нахлупиш на главата една тенджера и да се опиташ да се набереш на дръжките й.

    • Димитър Беров

      Иво Великов, може би трябва по-често зимата да посещавате Пирин, Рила и Витоша. Проблемът е реален и нарастващ, и има нужда от решение и регулация. Разбира се, лятното нахлуване на МПС-та в планините ни е много по-масово нарушение, но точно в алпийската част на високите ни планини, където пътища и достъп за МПС-та няма, този проблем не съществува – там никога не са достигали коли и много рядко се качват мотори. За сметка на това моторните шейни са там постоянни зимата, и оказват негативни въздейсвия върху екосистеми, които никога не са били в контакт с машини.
      Приятно набиране на дръжки на тенджера ! 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *