Падналите дървета на Шипка

Гароата под връг Шипка. Снимка: Татяна Косекова-Бърч

Гароата под връг Шипка. Снимка: Татяна Косекова-Бърч

В средата на февруари внесохме в Министерството на земеделието и храните 11500 подписа с искане за опазване на българските гори, събрани от Инициативата „Прозрачни планини“, Зелените и Инициативен комитет „Шипка“. Заедно с нашата подписка бяха връчени и 2500 подписа с конкретно искане за спиране на сечите на букови дървета от водосборната зона на Шипка. Днес ще ви разкажем по-подробно за инициативата на хората от Шипка. За случая разказва Татяна Косекова-Бърч, която е един от инициаторите на подписката за спиране на сечите в района на Шипка и последващо залесяване. Ето какво разказва тя:

Днес е националният празник на България. На 3ти март традиционно всички погледи са насочени към Шипка. Това, което се случва в гората над Шипка, обаче, съвсем не е повод за национална гордост. Преди около година в малкия град се събраха 300 човека в знак на протест срещу  изсичането на боровата гора, в района на р. Димовец, която започва точно над първите къщи. Кметът на гр. Шипка и директорът на Териториално поделение Държавно горско стопанство /ТП ДГС/ -Казанлък, което е към Югоизточното държавно предприятие (ЮИДП) Сливен заявиха, че всичко е законно.

Сформира се Инициативен Комитет, който изиска и прегледа тръжната документация. Стана ясно, че има някои нарушения, но те не бяха достатъчни, за да се спре сечта. А и основната беля вече беше направена. На мястото на панорамната пътека над Шипка и в близост до една от пътеките до вр. Бузлуджа вече имаше 3 нови камионни пътища за усвояване на някакви си 10% санитарна сеч. Вместо еко-пътеки, за които си мечтаят запалените туристи, осъмнахме със „санитарни калища”.

До момента са проведени няколко срещи с  ДГС Казанлък и ЮИДП Сливен. От срещите стана ясно, че няма практика да се залесяват горските пътища, прокарани за камион, а се очаква природата сама да възстанови щетите. Представители на РИОСВ Стара Загора направиха проверка на случая със санитарната сеч и констатираха, че нарушения няма, тъй като  има обозначителни табели и съответните разрешителни.

Проучването на нашия Комитет показва, че нарушения има и те са свързани с ширината на пътищата и местоположението им. Също така не става ясно на какъв принцип са маркирани дърветата за отсичане, тъй като малкото дървета, които бяха болни или хилави не бяха маркирани, а здрави и дебели дървета с удобно местоположение от гледна точка транспортиране, бяха маркирани.

На практика стопанин на гората е ТП ДГС Казанлък, но когато се изсичат дървета до къщите на хората и туристически маршрути се превръщат в калища и пътища, би следвало гражданите на населеното място да имат право на глас при вземане на такива решения. Още повече, че гората е засадена от ръцете на хората, които живеят в гр. Шипка, като превенция за борбата с ерозията и последващи няколко наводнения, които е имало в Шипка.

Започнахме подписка и преговори – среща с ТП ДГС Казанлък и Омбудсмана на Казанлък, за да изкажем опасения от разреждането на гората от тези пътища предвид силния вятър, характерен за Шипка. Природата ни изпревари – виелицата от 25 октомври 2014г. в региона свали повечето дървета в района на сечта и други територии, където е имало разреждане в близките години. Повечето от дърветата, които все още стоят са пречупени и само едното стъбло стърчи. Сега очакваме гората да се изчисти на 100% и ключови ще бъдат преговорите да се залеси обратно с местни растителни видове.

След бурята. Снимка: Татяна Косекова-Бърч

След бурята. Снимка: Татяна Косекова-Бърч

На една от срещите с ТП ДГС Казанлък беше споменато устно, че е възможно да се направи залесяване и на пътищата.

Така, че за нас основен елемент при предстоящите преговори ще бъде изискването да се залесят обратно и прокараните пътища. Практиката да се прокарват пътища, широки от по 7 метра, за да се транспортира материала, е известна като разширен кубик. Например фирма Х получава разрешително да отсече 500 кубика в сектор Y. За прекарването на дърветата се решава да се направи път, но за целта трябва да се отсекат дърветатаот пътя. Сечта на „пречещите дървета“ е приблизително 1500 кубика и в района на пътя сечта е не 10%, а 100%. Това е изключително порочна практика, която се случва из целия Балкан. Изчисленията са направени от нас, на база преброяване на пъните от отсечените дървета.

Вододайна зона Селска Река: Татяна Косекова-Бърч

Вододайна зона Селска Река: Татяна Косекова-Бърч

В района на Селската Река – в близост до вододайната зона на Шипка е разширен съществуващият път и е прокаран нов. В буковата гора нагоре от гр. Шипка към връх Шипка, цялата гора е насечена от нови камионни пътища. На места между вече прокараните пътища са маркирани дървета за сеч, през които ще се прокарат нови пътища.

Туристическата пътека към върха е напълно неузнаваема. От ЮИДП Сливен обясниха на населението, че те са търговско дружество и имат план от 1 милион кубика годишно, който трябва да изпълняват.

Радваме се на решението за увеличаване на териториите на Защитните горски територии в България. За да се промени нещо в нашата гора, е необходимо  горските територии, които защитават почвите, водите, урбанизираните територии, сградите и обектите на техническата инфраструктура, защитните пояси, както и горите, създадени по технически проекти за борба с ерозията, да бъдат категоризирани като такива и да бъдат обявени за защитни. И след това трябва да се осигури спазване на тази защита.

Нямаме информация дали споменатите райони не попадат в т.нар. защитни гори. От ДГС Казанлък, казаха, че нямат карта на вододайната зона и ни препоръчаха да се обърнем към Басейновата Дирекция. Към момента също нямаме информация дали южните склонове на Стара Планина, където са осъществени първите залесявания с противоерозионни цели и борба с оголените зъбери са включени в защитните територии. Тези територии са предложени от шестте държавни предприятия по горите на базата на Постановление на Министерски Съвет от началото на февруари 2015 г., според получената информация от зам.- министър Георги Костов на срещата при внасяне на подписките за Запазване на горите като природен, туристически и културен ресурс и за Спиране на сечите в Шипченския Балкан и последващо залесяване.

За да не се случват подобни случаи, смятаме, че е необходимо преди да се пристъпва към разрешителни за сечи в обекти в близост и на територията на населеното място, да се прави широко обществено обсъждане.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *