Предложената наредба за планиране на българските гори продължава да ги разглежда само като място за сечи

снимка Илиана Лазарова

снимка Илиана Лазарова

На 23 октоври 2014 г. Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“ с дейното участие на ескперти от „Прозрачни планини“ внесе в Министерство на земеделието и храните (МЗХ) своето становище върху новата наредба за инвентаризация и планиране на българските гори.

Както вече ви информирахме, тя беше публикувана за обществено обсъждане на интернет страницата на ИАГ със само две седмици срок за коментари, след като се разработва вече повече от 3 години.

Коалицията „За да остане природа в България“ приветства разработването на новата наредба за горските територии. Те имат огромно значение не само като място за добив на дървесина, но и за развитието на туризма, опазването на водните ресурси и биологичното разнообразие в България.

Природозащитниците подкрепят идеята за повишаване на публичността и възможностите за обществено участие при планирането на областно и горскостопанско ниво. По този начин ще се намери баланс между интереса на дърводобивния бизнес и обществения интерес към другите функции на горите.

Коалицията „За да остане природа в България“ обаче предлага оповестяването на плановете да става на интернет страниците на институциите, които възлагат или одобряват инвентаризацията или съответния горскостопански план.

Тя настоява наредбата да бъде синхронизирана със Закона за биологичното разнообразие, с което да се гарантира, че дърводобивът не застрашава редките животински видове и уязвимите  екосистеми в горите от европейската екологична мрежа Натура 2000. Въпреки че съгласно Закона за горите, такива гори имат предимно специални природозащитни функции,в този вариант на наредбата те са просто поредните гори за сеч.

Природозащитниците обръщат внимание, че при инвентаризацията трябва да се оцени природозащитното състояние на засегнатите природни местообитания и горски видове, а при планирането да се предвидят мерки, които да не доведат до влошаването му.

Например, ако в общата площ на дадено горско местообитание в горското стопанство няма достатъчно стари гори за опазването на най-редки горски видове като белогърбия кълвач или пернатоногата кукумявка, при планирането следва да се отделят стари гори или да се удължи възобновителния период в зрелите гори.

Природозащитниците настояват Министерството на земеделието и храните по-активно да потърси общественото мнение по Наредбата за инвентаризация и планиране в горските територии, защото планирането на дейностите в горите е единствената законова процедура, при която обществото може да заяви своята позиция как да се управлява българската гора.

На платформата на „Прозрачни планини“ можете да видите нашите предложения, както и съкратен вариант на Наредбата и да дадете вашите предложения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *