Отпушване на ските или запушване на законите?

Имаме ли нужда от нов Закон за планината, който „трябва да отпуши развитието на българските ски курорти”?

Пирин, сн. Магдалена Кирчева

Пирин, сн. Магдалена Кирчева

На дискусия, проведена на 12 декември 2013, представители на властта и собственици на ски курорти обявиха, че се подготвя нов Закон за планината. За развитието на туризма беше създадена междуведомствена група и се заговори за изработване на стратегия.

Според заместник-министър Ботев:

„той би бил полезен, за да байпасира, образно казано, досегашните неясноти и противоречия за развитие на ски курортите. В противен случай, за да се отпушат ските в България трябва да се направят промени в 16 закона и други нормативни актове”.

Тоест планира се нов закон, с който да се променят всички закони, които ограничават строителството в планините. По този начин ще се постави приоритет на ски курортите над всички останали ползи от планините.

Ако трябва да си представим формата и посоката на този метод на решаване на проблеми и взимане на решения, според нас те изглеждат така:

фигура 1

 

Какви са ползите от планините за хората?

  • Почти цялата питейна вода в България идва от планините и особено от вековните гори;
  • Горите в планините защитават близките населени места от наводнения и свлачища;
  • Планините осигуряват поминък за населението – горски ресурси (дървесина, гъби, горски плодове, дивеч, риба) и земеделски ресурси (пасища, ливади, обработваеми земи);
  • Планините осигуряват чист въздух;
  • Планините осигуряват най-разнообразни приятни преживявания за хората (различни видове туризъм, почивка и спорт);
  • Планините предоставят естетическа наслада;
  • Планините са дом на едни от най-обичаните животни.

Българските планини са уникални със своята природа. Те са сред  най-богатите на биоразнообразие места в Европа. Съхраняват стотици ендемични, реликтни и застрашени от изчезване животни и растения. Това, което ги отличава, е че съхраняват обширни площи вековни гори, каквито почти не се срещат в другите планини в Европа.

Рила, сн. Андрей Ралев

Рила, сн. Андрей Ралев

Опазването им е залегнало още в основния документ на Република България – Конституцията:

„Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната“ (чл. 15)

„Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.“ (чл. 55)

Част от планините се обявяват за защитени територии, които се опазват и съхраняват

„като национално и общочовешко богатство (…), способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото.” (чл. 2 на Закона за защитените територии).

Най-високите наши планини са обявени за национални паркове (Рила, Пирин, Централен Балкан), а много други за природни паркове (Витоша, Врачански Балкан, Българка, Беласица, др.) или за обширни защитени зони от европейската мрежа Натура 2000 (Родопите, Осоговска планина, Западна Стара планина, др.).

Как законите пазят планините?

Трайните промени в планинските екосистеми, причинени от човека (голи сечи; строителство на сгради, съоръжения, пътища и др.) често застрашават възможността планините да предоставят важни други ползи за обществото. Ето защо има ограничения, които произлизат от различни закони, заповеди за обявяване и планове за управление на защитени територии и зони:

Закон за защитените територии определя различни ограничения в парковете например:

Чл. 21. В националните паркове се забраняват:  1. строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения;

Чл. 31. В природните паркове се забраняват:  9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 28 от 2000 г.) дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за обявяване на парка, плана за управление на парка и устройствените и технически планове и проекти;

Закон за биологичното разнообразие определя различни ограничения в защитените зони от мрежата Натура 2000:

Чл. 31. Планове, програми, проекти и инвестиционни предложения (…), които могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона;

Закон за горите:

определя ограничения върху строителството в горските територии (гори и открити пространства като високопланинските пасища).Протестите през 2012 година запазиха нормата в гори да може да се строи само след смяна на предназначението на съответните земи. Остана и ограничението върху застрояването на придобитите чрез заменки имоти (например в района на връх Перелик).

Закон за устройство на територията определя,

че ново строителството или разширение на курорти може да се случи след одобряване на Общ устройствен план на общината или на самия курорт (макар, че са предвидени и „вратички” за заобикаляне на тази норма).

Заповеди за обявяване на защитени територии и защитени зони:

съдържат различни забрани за конкретни дейности (в повечето случаи са много общи).

Планове за управление (ПУ) на парковете:

определят подробно всички норми (зониране, ограничения, програми, цели, др.) и имат силата на закон на територията на парка (устройствените планове на общините трябва да се съобразят с ПУ). Те имат 10 годишна давност, като за Витоша, Рила и Пирин изтичат през 2013-2014 година и в момента се изработват нови. В момента и в трите парка не се допуска ново строителство на ски писти и съоръжения, а се разрешава модернизирането на съществуващите.

Планове за управление на защитени зони:

все още няма приети такива.

 

И все пак тези документи дават ли възможности за развитие на планински туризъм?

Рибно езеро, Рила. Снимка: Магдалена Кирчева

Рибно езеро, Рила. Снимка: Магдалена Кирчева

Когато говорим за развитие на планински туризъм не трябва да се ограничаваме само до термина ски курорт и до зимния сезон. Зимата пък се практикуват не само спортове, които ползват лифтове и влекове, а и други – зимни преходи, алпинизъм, ски свободен стил и др.

В България под развитие на планински курорти се разбира основно строителство на нови писти и съоръжения. Нашите планини обаче са по-ниски, по-южни и по-сухи от Алпите. За да се построят нови писти и съоръжения, често се налага да се изсичат вековни гори, застрашава се питейната вода на населените места (с водохващания и изкуствен сняг), а климатичните промени водят до намаляване на снежната покривка и на сезона. При тези условия рядко строителството на нови писти може да бъде устойчиво.

 

Какви възможности за развитие на планинския туризъм има в действащото законодателство:

  • Модернизация на остарели ски съоръжения и замяната им с нови (напр. Романски лифт на Витоша), включително в защитените територии
  • Изграждане на единични ски писти и съоръжения извън защитените територии, когато това не оказва значително въздействие върху природата.
  • Поставяне на преносими влекове за начинаещи скиори и деца (напр. в близост до хижи)
  • Създаване на маршрути за ски свободен стил и други зимни спортове, които не изискват строителство
  • Създаване на условия за всички видове спорт и туризъм, които се практикуват извън месеците с постоянна снежна покривна (януари-март)

 

544203_1433825873496612_487708965_n

Може би ще се запитате кои сме ние и какво предлагаме като алтернатива?

Ние сме група организации и граждани и искаме да взимаме участие, когато се решават въпроси, които ни засягат директно всеки ден. Това за нас са планините и всички ползи, които те ни предоставят.

„Прозрачни планини” е инициатива, която има за цел да насърчи участието на цялото общество при изготвянето на важни за управлението на планините документи

Пилотно ще започнем работа по 18 плана от Югозападна България:

  • 2 плана за управление на национални паркове (Рила и Пирин)
  • 2 плана за управление на природни паркове (Витоша и Рилски манастир)
  • 4 общи или специализирани устройствени планa
  • 8 областни плана за горско-стопанско развитие (Благоевград, София град, София област, Перник, Кюстендил, Пазарджик, Пловдив, Смолян)
  • 2 плана за управление на речните басейни (Западнобеломорски и Източнобеломорски)

Ще опазим планините само ако привлечем достатъчно хора, групи и организации, които смятат, че правилният начин за взимане на тези решения е с тяхното участие. За целта ще обикаляме по градовете за срещи и ще очакваме вашето включване на бъдещата онлайн платформа prozrachniplanini.org. В момента вече работи нашата Фейсбук страница

Ако трябва да си представим формата и посоката на този метод на решаване на проблеми и взимане на решения, според нас те изглеждат така:

фигура 2

 

Как да се включиш?

  • Информирай се!
  • Участвай в платформата ни (в процес на изработка) или ни следи във Фейсбук: www.facebook.com/prozrachniplanini
  • Сподели!

 

 

 

2 comments

  • Цвете Янева

    Коя е организацията, която бди над останалите планини? А реките? А резерватите? Всеки сантиметър ли трябва да браним от „избранниците“ си?
    ОСТАВКА!!!
    ПРОМЯНА!!!

    • ma to pri lipsa na izbor ili nezryalost u glasopodavatelya e bez zna4enie koy e gore nie dolu imame prava i ravilniya na4in e zakona da minava prez obshtestvoto za sveshtenoto DA ot nas-publikata

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *