Човек, който не е посадил дърво през живота, все едно че напразно е живял

 Празник на залесяването в Сливен – 1 април 1926 г. Снимка: Списание Гора

Празник на залесяването в Сливен – 1 април 1926 г. Снимка: Списание Гора

През първата седмица на април отбелязваме 90 годишната история на Седмицата на гората. Още през далечната1925 година Министърът на народното просвещение съвместно с Министъра на земеделието и държавните имоти обявяват Седмица на гората. Думите на проф. Янаки Моллов са исторически факт за откриването ѝ. В прочувствената си реч, пред първия випуск на лесовъдите, той заявява, че 1925 година ще остане в паметта на поколения българи и „ще бъде записана със златни букви в историята на развитието на българското горско дело, защото събития от такава капитална важност рядко се случват в историята на народите“.

Началото на традицията е поставено. Българите посрещат с ентусиазъм участието им в залесителната дейност на голите хълмове в различни райони на страната. През 1934 г. Седмицата на гората е открита от Началника на отделението на горите и лова – Илия Стоянов от 15 април – 22 април 1934 г. През 1937 г. Министърът на земеделието и държавните имоти утвърждава програма, чрез която се пропагандира идеята за опазването и разумното използване на горите. За целта са проведени в различни райони на страната беседи, публикации в печатни издания, по радиото се провеждат „радио-сказки“ от лесовъди, за да се насърчава населението към потребността от доброволческа инициатива. На 18 април 1939 г. в списание „Лесовъдска мисъл“ – издание на Дружеството на лесовъдите-академици излиза информация за провеждане „Утро на гората“ в столичния театър „Роял“, придружено с всенародно веселие, песни и танци. Министърът на гората – Богдан Филов и Председателят на Народното събрание обявяват откриването на Седмицата на гората от 1-14 април 1940 г., която се за първи път се провежда две седмици. По време на Втората световна война за повече от десетилетие Седмицата на гората спира своето провеждане. Едва през 1956 г. е възстановено нейното официално провеждане за периода 1-8 април. Пролетното залесяване се превръща в празник за хората, участващи в залесителната дейност. През 1969 г. е отчетен десетмилионния декар залесени гори. Инициативата е възстановена. В залесителни мероприятия участват всички хора от всички населени места в България, включително и ученици.

В годините на прехода стопанисването на горите е с отрицателен знак – вместо залесяване и поддържане на горите се наблюдава сеч, която е извън рамките на писаните и неписаните закони. Необходимостта от дървен материал за огрев, за строителство и за износ разпалва интересите на дърводобивните фирми за печалба. Къде остана залесяването? Празник Седмица на гората има, но дали днес това е празник за всички хора в страната ни? Тревогата е за живота на бъдещото поколение, което ще бъде лишено от красотата на гората, която ни храни и топли, която е природната химическа лаборатория за замърсяващите отрови, убиващи здравето на хората.

Дивечът напуска оголените хълмове и напада посевите в полето и населените места, защото е лишен от естествената си среда на живот. Наводненията, свлачищата и умишлените горски пожари не са празник за хората.

Нека се обърнем с лице към природата и да се опитаме в обезлесените гори да посадим нови фиданки, на които ще се радват след 60 години бъдещите ни потомци.

Днес в България официално има 40 милиона декара гора. Министерството на земеделието и храните под натиска на природозащитниците и хората с гражданска съвест се опитва да наложи нова политика за опазването на вековните гори, които през последните години бяха обект на преескплоатиране. През настоящата 2015 г. се предвижда да бъдат залесени над 14 000 горски територии, но те няма да възстановят многобройните декари изсечени гори.

Седмицата на гората ни е нужна повече от всякога. Нека тя ни върне към онова свещенодействие да посадим дърво, да дадем живот на птици, дивеч и хора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *