В прегръдката на Природен парк „Витоша”

vitosha
Много са градовете по света, разположени в прегръдката на извисяваща се до тях планина. Такъв град е и София, уютно подслонен в пазвата на Витоша. От всяка улица, от всеки парк и градинка на София, там – от юг, леко наднича или се разстила в цялата си хубост прекрасният силует на планината. Характерните й очертания, зелени и пухкави, сякаш неизпредените кадели на една шопкиня през пролетта и лятото, пъстри и шарени като селска черга през есента, бели и величествени през зимата са неизменна и любима гледка в града. Нощната Витоша с нейната куполообразна форма прилича на заспал до милионната столица великан, а малките светлинки на кварталите Бистрица, Драгалевци, Симеоново, Бояна, Княжево само засилват усещането за приказка.

На територията на Витоша планина се намира Природен парк „Витоша”. Създаден с постановление от 1934 г., една година след подписването на Лондонския протокол, формулирал критериите за националните паркове, той е най-старият у нас и на Балканския полуостров. Някога с по-скромни размери, днес осемдесетлетникът се простира на площ от над 300 кв. км. Неговите граници следват естествения релеф на планината – на североизток паркът опира в Софийската котловина, на северозапад Владайската седловина и река Владайска го отделят от Люлин планина, на изток река Искър чертае границата с Лозенската планина, а на югоизток долината на река Ведена лежи между Витоша и Плана.

Сред поколения софиянци се предава мълва – че Витоша е заспал вулкан, който може да се пробуди. Какво е мнението на съвременната наука обаче? Крие ли планината огнена лава в недрата си? От геоложка гледна точка Витоша е млада планина – тя е само на около 80-90 млн. години. Някога тук имало море, в което се отлагали пясъци, варовик и глина. Повишена тектонска активност и планино-образувателни движения, активизирани от време на време, ваели планината – гръдта й се нагъвала, смачквала, разцепвала. През периода на горна креда в района започнала силна активна вулканична дейност. В морето се леела лава, земната повърхност се издигала. Под морските води се образувала витошката ядка от плутон. Сетне се появила дълбока пукнатина с посока север-северозапад-юг-югоизток, започнали процеси на издигане. Най-високо се издигнала югоизточната част на планината, където днес се намират високите й върхове, а северозападните части потънали и се покрили с терциерните наслаги на Пернишката котловина. Витоша, със средна височина 1500 м,  има девет двухилядника, но заради купенообразната й форма, те не се очертават ярко, най-високият й връх е Черни връх (2292 м). Планината и днес продължава да се издига, но бавно. Нейното развитие още не е завършено.

Витоша не застрашава София с лава, категорични са геолозите. Нито огнена, нито ледена стихия крие този великан. Прекрасните огромни витошки морени, с които се слави паркът, не са ледникови форми, не произхождат от ледници. Каменните реки, струпани от великана, са се образували от проникващата в пукнатините на витошката скала вода и изветрянето.

Геоложката история на планината има огромно значение за характеристиките на парк „Витоша”. Паркът е богат на води – потоци, извори, реки и водопади. Повечето реки извират от торфените високопланински блата и едни се оттичат към Черно море, а други – към Егейско. Истинско богатство, което паркът предлага на гостите си, са многобройните извори – над 40, от които около 33 са питейни. Термалните извори в подножието на планината (Рударци, Княжево, Железница, Панчарево) са с лековита топла слабо минерализирана вода с температура 28-32оС. Карстовите извори са в югозападните варовикови части на планината, като целият район тук изобилства с пещери, подземни потоци и реки. Особено интересен е пулсиращият карстов извор Живата вода край Боснек – пулсиращият ритъм се обяснява с особеното устройство на извора на принципа на скачените съдове. В парк „Витоша” се намира и известният Боянски водопад с пад на водата 15 метра. От София водопадът се вижда като тънка сребърна нишка.

Природен парк „Витоша” е най-посещаваната защитена територия в България. Гъста мрежа от пътища, означени планински пътеки, два лифта – Драгалевски и Симеоновски, осигуряват достъпа на туристите, а хижи, почивни домове, хотели и чайни дават подслон и отдих. Ски-писти и ски-влекове осигуряват забележителни преживявания на активно почиващите през зимата, а нощната писта вечер примамливо свети над столицата. Разбира се, съвсем естествено е, че именно на Витоша е поставено началото на организирания туризъм в България – през август 1895 г. Алеко Константинов организира изкачването на Черни връх.

Любим и много посещаван, паркът е подложен на силен антропогенен натиск, но въпреки това тук е запазено голямо биологично разнообразие. На по-спокойните места в часовете, в които все още или вече не се чуват стъпките на туристите, може да се видят благороден елен, сърна, диво прасе, мечка и вълк. Срещат се и по-дребни бозайници – лисица, заек, голяма и малка водна земеровка, лешников и горски сънливец. От пернатите представители на парка през различните сезони може да се наблюдават близо 200 вида, от които около 120 са гнездящи. В смърчовите гори може да се чуе характерният крясък на сокерицата, срещат се и жълтоглаво кралче, боров синигер, червенушка, голям пъстър кълвач, черен кълвач. Паркът се обитава и от керкенез, мишелов, голям ястреб, ушата (балканска) чучулига, планинска бъбрица, пъстър сален дрозд, улулица, горска ушата сова, домашна кукумявка, пернатонога кукумявка. Безгръбначната фауна в парк „Витоша” има 148 ендемични вида (български и балкански ендемити), 300 редки вида и 85 вида реликтни. Характерни насекоми са големият и буковият сечко и червената горска мравка. Сред представителите на животинското царство, характерни за парка, са и 13 вида прилепи, най-много от които са из пещерите в Боснешкия карстов район, където е и „Духлата” – най-дългата българска пещера.

Растителният свят на Природен парк „Витоша” също е изключително богат и многообразен. На територията на парка са установени около 500 вида сладководни водорасли, 805 вида гъби, като 4 от тях са ендемити, лишеите са над 360 вида, от тях 22 ендемити, 326 вида мъхове. Висшите растения, описани за парка, са 1489 вида, като 9 от тях се срещат само в България, а 13 са балкански ендемити. 58 вида от растенията тук са включени в Червената книга на България, а някои са изключително ценни и в европейски мащаб и влизат в редица международни конвенции.  Най-големи по площ са буковите гори, като все още из парка има единични вековни букови дървета, най-вече край живописния Драгалевски манастир. По южните и западните склонове пък има естествени дъбови гори.  Срещат се и смърч, смрика, а също така и балканският ендемит бяла мура и тисът – терциерен реликт. Ако дойдете в парка, може да си наберете малини, къпини, шипки, глог, дрян, лешници, диви ягоди, боровинки, или да вдъхнете аромата на горската ливадина, черно секирче, градско омайниче, подъбичето.

Дайте вашето мнение за бъдещето на Природен парк „Витоша“ тук!

Мария Атанасова
за „Родна реч“ Загреб, Хърватска

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *